— Самите ние не сме убедени — отвърна Сцитал.
— Накъдето и да погледнем, силата му се изпречва насреща ни — продължаваше Ирулан. — Той е квизац хадерах, онзи, който може да бъде на много места едновременно. Той е Махди, чиято най-дребна прищявка се превръща във върховна повеля за мисионерите от квизарата. Той е ментатът, чийто пресметлив разсъдък надвишава и най-мощните компютри на древността. Той е Муад’диб, по чиято заповед легиони от свободни изтребват цели планети. Надарен е с оракулска дарба да прозира бъдещето. В него е генетичното съчетание, за което копнее Бене Гесерит.
— Познаваме качествата му — прекъсна я светата майка. — Знаем още, че онова чудовище, сестра му Алая, притежава същото генетично съчетание. Но при все това, те и двамата са хора. Следователно имат слабости.
— И къде са тия човешки слабости? — запита лицетанцьорът. — Дали да не ги потърсим в религиозното крило на неговия джихад? Можем ли да обърнем квизарите¤ на императора срещу него? Ами гражданската власт на Великите династии? Може ли съвещанието на Ландсрада да свърши нещо повече от обичайната шумотевица?
— Предлагам да опитаме чрез Почтения Съюз на Инициативните Търговци — обади се Едрик и се завъртя в цистерната. — ПОСИТ означава бизнес, а бизнесът винаги преследва изгодата.
— Или може би майката на императора — каза Сцитал. — Доколкото знам, лейди Джесика не напуска Каладън¤, но поддържа постоянна връзка със сина си.
— Тая невярна кучка — изрече Мохайъм с безизразен глас. — Да ми изсъхнат ръцете, задето са я учили.
— Нашият заговор трябва да бъде на ниво — напомни Сцитал.
— Ние сме повече от заговорници — възрази светата майка.
— О, да — съгласи се Сцитал. — Енергични сме и бързо се учим. Това ни превръща в единствената истинска надежда, в неоспоримото спасение на човечеството.
Говореше в тоналност, символизираща абсолютна убеденост — а в устата на тлейлаксианец това можеше да означава и върховна насмешка.
Като че само светата майка разбра тънкия намек.
— Защо? — запита тя, отправяйки питането единствено към Сцитал.
Преди лицетанцьорът да отговори, Едрик се изкашля.
— Хайде да не си подмятаме философски глупости. Всеки въпрос може да се сведе до едно и също: „Защо е така?“ Всеки религиозен, делови или правителствен въпрос има едно-единствено производно: „Кой ще упражнява властта?“ Съюзи, комбинации, обединения, всички те търчат подир миражи, ако не гонят властта. Останалото е глупост, както рано или късно осъзнават повечето разумни същества.
Сцитал сви рамене с жест, предназначен само за светата майка. Едрик бе отговорил вместо него. Този върховен глупец беше основната им слабост. За да го разбере светата майка още по-ясно, Сцитал добави:
— Слушай внимателно учителя и ще проумееш.
Светата майка бавно кимна.
— Избирайте, принцесо — каза Сцитал. — Посочена сте за оръжие на съдбата, най-изящното…
— Запази си ласкателствата за ония, които биха се поддали — прекъсна го Ирулан. — Преди малко спомена за дух, за призрак, чрез който можем да оскверним императора. Обясни.
— Атреидес ще се погуби сам! — изграчи Едрик.
— Престанете да говорите със загадки! — отсече Ирулан. — Кой е този призрак?
— Твърде необичаен призрак — обясни Едрик. — Има си и тяло, и име. Тялото е плътта на един знаменит фехтовач, известен като Дънкан Айдахо. А името…
— Айдахо е мъртъв — каза Ирулан. — Пол неведнъж е оплаквал гибелта му в мое присъствие. Видял е как бащините ми сардаукари убиват Айдахо.
— Дори и в поражението бащините ви сардаукари не са отстъпвали от пътеката на мъдростта — каза Едрик. — Нека допуснем, че някой далновиден сардаукарски командир е разпознал фехтовача сред съсечените от бойците му трупове. А после? Плътта и умението могат да се използват… ако човек не си губи времето.
— Тлейлаксиански гола — прошепна Ирулан и скоси очи към Сцитал.
Забелязвайки погледа й, той демонстрира лицетанцьорското си майсторство — формите запреливаха в нови, плътта се раздвижи за пренастройка. След малко пред нея вече стоеше строен мъж. Лицето му оставаше леко кръгловато, ала по-мургаво и с някак сплеснати черти. Високите скули подпираха очи с характерен наклон. Косата беше черна и ситно къдрава.
— Гола с подобен облик — обяви Едрик, сочейки към Сцитал.
— Или просто някой друг лицетанцьор? — запита Ирулан.
— Никакъв лицетанцьор — възрази Едрик. — При по-продължително наблюдение има риск да бъде разобличен. Не, да допуснем, че нашият мъдър сардаукарски командир е заповядал да съхранят трупа на Айдахо в аксолотловите резервоари¤. Защо не? В този труп са били нервите и плътта на един от най-изтънчените фехтовачи в човешката история, съветник на атреидите и военен гений. Какво прахосничество би било да се хвърли на вятъра цялото му обучение и майсторство, когато е можело да го възкресят като инструктор на сардаукарите.