— Защо? — попита Банърджи с груб и изпитателен глас.
— Защото така желае баща ми.
— Този човек е мой приятел — каза Пол. — Не съм ли и аз от свободните? Значи приятелят ми може да чуе всичко, което чувам аз самият.
Сцитал придаде на девическото лице спокойно изражение. Наистина ли имаше подобен обичай… или го подлагаха на проверка?
— Императорът определя правилата — каза той. — Ето вестта: баща ми желае да го посетиш и да доведеш Чани.
— Защо трябва да доведа Чани?
— Тя е твоя жена и сайядина¤. Според закона на нашите племена, става дума за нещо толкова скъпо, колкото и водата. Чани трябва да потвърди, че баща ми говори истината, както е обичаят на свободните.
В заговора наистина участват свободни, помисли Пол. Този миг окончателно потвърждаваше очертанията на бъдещето. Нямаше друг изход, освен да поеме по гибелния път.
— За какво ще говори баща ти?
— За съзаклятие срещу теб… Съзаклятие на свободните.
— Защо не е дошъл да го разкаже лично? — намеси се Банърджи.
Девойката не откъсваше очи от Пол.
— Баща ми не може да дойде тук. Заговорниците го подозират. Разтревожи ли ги, няма да доживее до вечерта.
— Не е ли могъл да разкрие заговора пред теб? — попита Банърджи. — Как тъй е застрашил живота на дъщеря си с подобна мисия?
— Подробностите са зашифровани в дистранс-носител¤, който само Муад’диб може да отвори — каза тя. — Друго не знам.
— Тогава защо не го е изпратил? — намеси се Пол.
— Дистрансът е човек — отвърна тя.
— Щом е тъй, ще отида — каза Пол. — Но сам.
— Чани трябва да дойде с теб!
— Чани носи дете.
— Кога се е случвало жена от свободните да откаже…
— Неприятелите ми са я нападнали с коварна отрова — отсече Пол. — Раждането ще е трудно. В момента здравето й не позволява да ме придружи.
Преди Сцитал да се овладее, по девическото лице пробягнаха отраженията на странни чувства — безсилие и гняв. Той си припомни, че всяка жертва трябва да има спасителен изход — дори и Муад’диб. Но съзаклятието не се проваляше. Атреидес оставаше в мрежата. Беше същество, закостеняло в строго определена форма. По-скоро щеше да се самоунищожи, отколкото да се превърне в нещо противоположно. Тъкмо така бе станало с тлейлаксианския квизац хадерах. Щеше да се повтори и с този. А сетне… голата.
— Нека помоля Чани сама да реши — настоя девойката.
— Вече реших — заяви Пол. — Ти ще ме придружиш вместо нея.
— Там трябва да присъства сайядина, посветена в ритуалите!
— Нима не си приятелка на Чани?
Сложи ме натясно, помисли Сцитал. Подозира ли? Не. Просто е предпазлив като истински свободен. А противозачатъчните средства са факт. Е, добре… има и други начини.
— Баща ми заръча да не се връщам, а да потърся убежище при теб — каза Сцитал. — Той вярва, че няма да ме изложиш на риск.
Пол кимна. Великолепно правдив ход. Не можеше да й се откаже правото на убежище. Тя веднага би се позовала на племенното преклонение пред бащината воля.
— Ще взема Хара, жената на Стилгар — каза Пол. — Ти ще ми обясниш как да намерим баща ти.
— Откъде знаеш, че можеш да се довериш на нея?
— Знам.
— Но не и аз.
Пол прехапа устни.
— Жива ли е майка ти? — попита той.
— Истинската ми майка замина при Шай-хулуд¤. Втората е още жива и се грижи за баща ми. Защо?
— От Сийч Табър ли е?
— Да.
— Помня я — каза Пол. — Тя ще замести Чани. — Той кимна на Банърджи. — Погрижи се слугите да осигурят достойна стая за Лична, дъщерята на Отхейм.
Банърджи сведе глава. Слугите. Ключовата дума означаваше, че пратеничката трябва да се охранява особено бдително. Той хвана девойката за ръка, но тя се дръпна.
— Как ще стигнеш при баща ми?
— Ще опишеш пътя на Банърджи — отвърна Пол. — Той е мой приятел.
— Не! Баща ми заповяда друго! Не мога!
— Банърджи? — въпросително изрече Пол.
Банърджи спря. Пол усети, че офицерът напряга енциклопедичната си памет, която му бе помогнала да се издигне до особено доверения пост.
— Знам кой може да ви заведе при Отхейм — каза Банърджи.
— Щом е тъй, ше отида сам.
— Сир, ако вие…
— Тъй е пожелал Отхейм — каза Пол, почти без да прикрива изпълващата го ирония.
— Сир, прекалено опасно е — възрази Банърджи.
— Дори и императорът трябва понякога да рискува — каза Пол — Решено е. Прави каквото ти наредих.
Банърджи неохотно изведе лицетанцьора от стаята.
Пол се обърна към сребристия екран зад бюрото. Стори му се, че крачи слепешком и чака от висините върху му да се стовари скала.
Запита се дали не трябва да каже на Банърджи коя всъщност е пратеничката. Не! Подобен епизод не се бе появявал върху лентата на виденията му. Всяко отклонение таеше взрив на насилие. Трябваше да намери опорен момент, място, където би могъл да изтръгне сам себе си от видяното.