И в копнежа изпускаше настоящето.
Алая се люшкаше в екстаза на преобразуването.
Пол имаше чувството, че някакъв свръхестествен глас му говори: „Виж! Гледай! Виждаш ли за какво си затваряше очите?“. Стори му се, че в този миг гледа през чужди зеници, че съзира тук образи и ритми, каквито никой художник или поет не би могъл да възпроизведе. Всичко бе жизнено и прекрасно, огряно от ярко зарево, разкриващо властолюбиви стремежи… дори и неговия.
Алая заговори. Подхванат от скрити усилватели, гласът й прокънтя под купола.
— Светла нощ — извика тя.
Всеобщ стон премина като вълна над навалицата от поклонници.
— Нищо не може да се скрие в такава нощ! — изрече Алая. — Каква безценна светлина е този мрак! Не ще я откриете с поглед! Недостъпна е за сетивата. Неподвластна на думите. — Тя сниши глас. — Бездната остава. В утробата й се таи всичко, що тепърва ще бъде. Ах, колко нежно насилие!
Пол усети, че чака някакъв таен сигнал от сестра си. Жест или слово, отломък от магично-мистичния процес, мощно течение отвътре навън, което да го намести като стрела върху тетивата на космическия лък. Очакваният миг трептеше подобно на живак в съзнанието му.
— Ще има печал — напевно изрече Алая. — Напомням ви, че всичко е само начало, вечно начало. Световете чакат своите покорители. Някои от вас, които ме слушате, ще се извисят по волята на съдбата. Тогава ще се присмиват на миналото и ще забравят какво ви казвам днес: във всички разлики се крие единство.
Докато Алая свеждаше глава, Пол едва се сдържа да не извика от разочарование. Не бе казала онова, което очакваше да чуе. Тялото му сякаш се превърна в суха черупка, в обвивка, изоставена от пустинно насекомо.
Помисли си, че и другите трябва да са усетили нещо подобно. Долавяше безпокойството наоколо. Внезапно нейде далеч наляво сред тълпата изкрещя жена — без думи, просто писък на ужас.
Алая вдигна глава и Пол изпита шеметното чувство, че разстоянието помежду им изчезва, че се взира право в нейните очи, изцъклени само на сантиметри от неговите.
— Кой ме зове? — попита тя.
— Аз — извика жената. — Аз те зова, Алая. О, Алая, помогни ми. Казват, че убили сина ми на Муритан. Изчезнал ли е? Никога ли не ще видя сина си… никога ли?
— Мъчиш се да вървиш заднишком през пясъка — пропя Алая. — Нищо не се губи. Всичко се връща след време, но може и да не разпознаеш променената форма, под която идва.
— Алая, не те разбирам! — изстена жената.
— Живееш сред въздух, но не го виждаш — рязко изрече Алая. — Гущер ли си? По гласа ти личи, че си от свободните. Нима свободният се мъчи да върне мъртвеца? Какво друго ни трябва от мъртъвците, освен тяхната вода?
Насред храма един мъж в пищно червено наметало вдигна ръце и изпод набръчканите широки ръкави се подаде бялата му долна риза.
— Алая — изкрещя той, — получих делово предложение. Да го приема ли?
— Идваш тук като просяк — каза Алая. — Търсиш златната чаша, ала само кинжал ще намериш.
— Поискаха да убия един човек — отекна отдясно нечий плътен глас с акцент, издаващ дълъг живот в сийча. — Да се съглася ли? Ще успея ли, ако се съглася?
— Начало и край са едно и също — отсече Алая. — Не съм ли го казвала и преди? Ти не си дошъл за този въпрос. В какво не можеш да повярваш, та трябва да идваш тук и да крещиш срещу него?
— Много се е разлютила тая вечер — промърмори някаква жена до Пол. — Виждали ли сте я някога толкова сърдита?
Знае, че съм тук, помисли Пол. Нещо от видението ли я е разгневило? На мен ли се гневи?
— Алая — подвикна един мъж пред него. — Кажи на тия търговци и малодушни страхливци докога ще властва брат ти!
— Позволявам ти сам да надникнеш зад този ъгъл — озъби се Алая. — Устата ти е пълна с предразсъдъци! Ако имаш стряха и вода, то е защото брат ми язди червея на хаоса!
С яростен жест тя загърна робата си, вихрено се завъртя, прекрачи през ивиците искряща светлина и изчезна в мрака зад тях.
Послушниците незабавно подхванаха заключителното песнопение, но ритъмът бе нарушен. Ненадейният край на ритуала явно ги бе сварил неподготвени. От различни краища на тълпата се надигна неясен ропот. Пол усети как хората наоколо се раздвижват — неспокойни, неудовлетворени.
— Всичко стана заради онзи глупак с тъпия му делови въпрос — промърмори една жена до Пол. — Лицемер!
Какво бе зърнала Алая? Каква пътека през времето бе видяла?
Нещо се бе случило тази вечер, нещо беше опорочило ясновидската церемония. Обикновено тълпата се надпреварваше да моли Алая за отговор на купища въпроси. Да, идваха като просяци при пророчицата. Неведнъж ги бе чувал, скрит в мрака зад олтара. С какво се различаваше тази вечер?