Наоколо щурмоваците с пъшкане и стонове откриваха, че са ослепели.
— Дръжте се! — изкрещя Пол. — Скоро ще дойде помощ! — И тъй като воплите не преставаха, той добави: — Говори Муад’диб! Заповядвам да издържите! Помощта наближава!
Тишина.
После, точно както във видението, наблизо се обади човек от стражата:
— Наистина ли е императорът? Кой може да вижда? Кажете ми.
— Никой от нас няма очи — каза Пол. — Отнеха и моите, но не и зрението ми. Аз те виждам как стоиш и ако посегнеш, ще напипаш отляво глинена стена. А сега бъди храбър и чакай. Стилгар наближава и води приятели.
От всички страни се долавяше все по-ясно пърхането на безброй топтери. Затропаха тичащи нозе. Пол гледаше как се задават приятелите му и сравняваше шума от стъпките им с пророческата визия.
— Стилгар! — извика той, размахвайки ръка. — Насам!
— Слава на Шай-хулуд — възкликна Стилгар, тичайки насреща. — Не си… — Сред внезапното мълчание видението разкриваше на Пол как Стилгар с изкривено от мъка лице се вглежда в унищожените очи на своя другар и император. — О, господарю — изстена той. — Усул… Усул… Усул…
— Какво става със скалореза? — изкрещя един от новодошлите.
— Всичко свърши — високо изрече Пол и вдигна ръка. — Сега на работа, спасявайте ония, които са най-близо до вас. Сложете заграждения. По-живо!
— Виждаш ли, господарю? — попита Стилгар и в гласа му звучеше изумление. — Как е възможно да виждаш?
Вместо отговор Пол’протегна ръка да докосне бузата на Стилгар зад лицевата маска на влагосъхраняващия костюм и усети под пръстите си сълзи.
— Не бива да ми отдаваш влага, стари приятелю — промълви той. — Не съм мъртъв.
— Но очите ти!
— Те ослепиха тялото, но не и зрението ми — каза Пол. — Ах, Стил, аз живея в апокалиптичен сън. Стъпките ми се наместват тъй точно в него, че най-много се боя да не ми доскучае от това повторно преживяване.
— Усул, аз… аз не…
— Не се мъчи да разбереш. Приеми го. Аз съм в друг свят, отвъд този тук. За мен и двата са еднакви. Не се нуждая от дружеска ръка на водач. Виждам всяко движение наоколо. Виждам всяко изражение на лицето ти. Нямам очи, ала виждам.
Стилгар отривисто тръсна глава.
— Сир, ще трябва да скрием този недъг от…
— От никого няма да го крием — отсече Пол.
— Но законът…
— Днес живеем по атреидски закони, Стил. Законът на свободните, който повелява да изоставяме слепите в пустинята, може да се прилага само към слепец. Аз не съм сляп. Живея в онзи кръг на битието, където е бойната арена на доброто и злото. Достигнали сме повратна точка във върволицата на епохите и всеки от нас ще трябва да изиграе своята роля.
Тишина. Пол чу как наблизо водят един от ранените.
— Ужасно беше — изстена човекът, — огромен огнен ад.
— Нито един от тези хора не бива да бъде отведен в пустинята — каза Пол. — Чуваш ли, Стил?
— Чувам, господарю.
— Да им се доставят нови очи за моя сметка.
— Ще бъдо сторено, господарю.
Долавяйки растящото страхопочитание в гласа на Стилгар, Пол добави:
— Отивам във флагманския топтер. Ти поемаш командването тук.
— Да, господарю.
Пол заобиколи Стилгар и закрачи по улицата. Видението подсказваше всяко негово движение, всяка неравност под нозете му, всяко срещнато лице. В движение той раздаваше заповеди, сочеше хора от свитата си, наричаше ги по име, призоваваше ония, които представяха най-съкровените правителствени механизми. Усещаше как ужасът расте зад гърба му, чуваше боязливия шепот.
— Очите му!
— Но той погледна право към теб, нарече те по име!
Край флагманския топтер Пол изключи персоналната си защита, посегна в кабината, грабна микрофона от ръката на смаяния свързочник, набързо даде поредица от заповеди и натика микрофона обратно в ръката на офицера. После му обърна гръб и повика специалиста по въоръженията — един от амбициозните и талантливи младежи, които почти не помнеха живота в сийча.
— Използваха скалорез — каза Пол.
След едва доловимо колебание специалистът отвърна:
— И аз така чух, сир.
— Ти, разбира се, знаеш какво означава това.
— Зарядът не може да е бил друг, освен атомен.
Пол кимна и си помисли как трескаво работи сега умът на младежа. Атомен заряд. Великото споразумение забраняваше употребата на подобни оръжия. Откриването на извършителя щеше да стовари върху му обединения наказателен удар на Великите династии. Древните родови вражди щяха да бъдат забравени пред лицето на тази заплаха и прастарите страхове, породени от нея.