— Не може да са го изработили, без да оставят следи — каза Пол. — Ще събереш необходимата апаратура и ще потърсиш мястото, където е конструиран скалорезът.
— Незабавно, сир.
След един последен боязлив поглед, младежът се втурна да изпълни заповедта.
— Господарю — неуверено се обади свързочникът изотзад. — Очите ви…
Пол се обърна, протегна ръка в кабината и настрои апаратурата на личната си радиовълна.
— Обади се на Чани — нареди той. — Кажи й… кажи, че съм жив и скоро ще бъда при нея.
Силите започват да се събират, помисли Пол. И чак сега забеляза колко остър е станал потният дъх на страх наоколо.
19.
След като цели седем дни бе център на трескава активност, Заслонът потъна в неестествен покой. И тази сутрин наоколо се движеха хора, но те разговаряха шепнешком, свели глави един към друг, и стъпваха на пръсти. Някои притичваха насам-натам със странна, боязлива походка. Пристигането на новия караул откъм външния двор предизвикваше неодобрителни погледи, хората се мръщеха от гръмкото тропане и дрънкането на оръжие. Скоро новодошлите схващаха всеобщото настроение и започваха да се движат крадешком като всички останали.
Все още се носеха слухове за скалореза.
— Казват, че огънят имал синьозелен оттенък и разпръсквал адско зловоние.
— Елпа е глупак! Разправя, че предпочита да се самоубие, но няма да приеме тлейлаксианските очи.
— Не ми говорете за очи!
— Муад’диб мина край мен и ме нарече по име.
— Как вижда Той без очи?
— Чухте ли, хората напускат. Голям страх ги гони. Наибите казват, че щели да се съберат на Велик съвет в Сийч Макаб.
— Какво направиха с Възхвалителя?
— Видях да го въвеждат в залата, където заседават наибите. Представи си само, Корба арестуван!
Чани бе станала рано, разбудена от тишината в Заслона. Открила бе Пол да седи до нея, насочил празните си очни кухини към някакво неопределено място отвъд стената на спалнята. Лекарите бяха отстранили всички тъкани, поразени от специфичното излъчване на скалореза, което засягаше предимно очите. С инжекции и мехлеми бяха успели да спасят по-плътните тъкани около очните кухини, но Чани подозираше, че радиацията е проникнала и по-дълбоко.
Преряза я ненаситен глад и тя се надигна. Лакомо се нахвърли на храната, сложена край леглото — хляб с подправка и жилаво сирене.
Пол махна с ръка към нея.
— Любима, няма начин да ти спестим това. Повярвай ми.
Чани се помъчи да удържи тръпките, когато той впери в лицето й празните си очни кухини. Вече се бе отказала да го моли за обяснение. Говореше неясно и странно: „Не с вода бях кръстен, а с пясък, и това ми отне умението да вярвам. Кой ли търгува вече с вяра? Кой би я продал? Кой би купил?“
Какво искаше да каже с подобни слова?
Не даваше и дума да стане за тлейлаксиански очи, макар че щедро ги купуваше за хората, споделили недъга му.
Утолила глада си, Чани се измъкна изпод завивките, отново погледна Пол и забеляза колко е изморен. Строги бръчки обрамчваха устните му. Черната коса стърчеше, разрошена от съня, който не носеше изцеление. Изглеждаше навъсен и затворен в себе си. Люшкането между бодърстване и сън не променяше нищо. Тя с усилие извърна глава и прошепна:
— Обич моя… обич моя…
Пол се протегна, придърпа я пак в леглото и я целуна по бузите.
— Скоро ще се върнем в нашата пустиня — прошепна той. — Остава ми само да свърша някои дребни работи.
Тя изтръпна от кънтящата в гласа му неотвратимост. Пол я обгърна с ръце и промълви:
— Не се страхувай от мене, моя Сйхая. Забрави загадките и приеми любовта. В любовта няма загадки. Тя извира от живота. Не го ли усещаш?
— Усещам го.
Тя докосна гърдите му с длан, преброи ударите на сърцето. Любовта разбуждаше в нея духа на свободните — бурен, преливащ, див. Обгръщаше я магнетична сила.
— Едно ти обещавам, любима — каза Пол. — Нашето дете ще властва над такава империя, че в сравнение с нея моята просто ще бледнее. Възходът на живота, на изкуствата и върховното…
— Но сега сме тук! — възрази тя през сподавено сухо ридание. — И… ми се струва, че имаме толкова малко… време.
— Вечността е наша, любима.
— Може и да е твоя. Аз имам само настоящето.