Докато вървеше към трона, Алая плъзна поглед напред-назад и видя, че галерията е пълна с наиби.
Личните телохранители изпълваха откритото пространство под галерията. Стилгар сновеше сред тях, подхвърляйки ту успокоителна дума, ту заповед. С нищо не показваше, че е забелязал влизането на Алая.
Въведоха Корба и го настаниха на възглавници край ниска масичка в подножието на подиума. Въпреки цялата си изисканост сега Възхвалителя приличаше на сънливо нацупен старец, сгушен в робата си, сякаш му беше студено. Двама телохранители застанаха зад него.
Когато Алая седна, Стилгар пристъпи към платформата.
— Къде е Муад’диб? — попита той.
— Моят брат ме упълномощи да ръководя събранието като света майка — отвърна Алая.
При тази вест откъм наибите в галерията се надигнаха протестиращи гласове.
— Тишина! — заповяда Алая. Мигом настана мълчание. — Не гласи ли законът на свободните, че когато едно събрание решава въпроси на живот и смърт, трябва да го ръководи света майка?
Щом осъзнаха тежестта на заявлението, наибите се усмириха, но Алая забеляза и гневни погледи върху някои лица в редиците им. Мислено изброи техните имена, за да ги обсъдят по-късно в Съвета — Хобарс, Раджифири, Тасмин, Сааджид, Умбу, Лег… Имената носеха късчета от Дюна: Умбу Сийч, Тасмин синк¤, Хобарсов проход…
Тя насочи вниманието си към Корба.
Корба го почувства, вирна глава и заяви:
— Невинен съм и протестирам.
— Стилгар, прочети обвиненията — нареди Алая.
Стилгар извади свитък кафява меланжова хартия и прекрачи напред. Зачете сериозно и тържествено, сякаш в такт с някакъв доловим само за него ритъм. Думите му пронизваха, ясни и изпълнени с неподкупна честност:
— … че си заговорничил с предатели за постигане на унищожението на нашия господар и император; че си се срещал в скверна потайност с разни врагове на империята; че си…
През цялото време Корба клатеше глава с изражение на болка и гняв.
Алая слушаше мрачно, подпряла брадичка с левия си юмрук. Бе привела глава настрани, а десницата й лежеше върху подлакътника на трона. Откъси от формалната процедура взеха да се губят от съзнанието й, засенчваше ги чувството на безпокойство.
— … достопочтена традиция… подкрепа на легионите и всички свободни, където и да… насилието да среща насилие, както повелява законът… величието на императорската особа… лишаване от всички права…
Глупост, помисли тя. Глупост. Всичко беше глупост… глупост… глупост…
— И тъй, нека бъде отсъдено по делото — завърши Стилгар.
В настаналата тишина Корба се полюшна напред с ръце върху коленете, изпънал нашарената си с вени шия, сякаш се готвеше да скочи. При всяка дума езикът му се мяркаше между зъбите.
— Ни с реч, ни с дело съм нарушил обета си на свободен! Настоявам обвинителят да се изправи пред мен!
Прост и естествен протест, помисли Алая.
Забеляза, че протестът предизвика немалък ефект сред наибите. Те познаваха Корба. Той беше един от тях. За да стане наиб, бе доказал пред свободните своята храброст и предпазливост. Макар и да не блестеше, на Корба можеше да се разчита. Навярно никога нямаше да поведе джихада, но всеки би го взел за офицер-интендант. Не беше кръстоносец по дух, но свято спазваше старинните добродетели на свободните: племето над всичко.
В мислите на Алая отново изплуваха горчивите думи на Отхейм, преразказани от Пол. Тя огледа галерията. Всеки от тези мъже можеше да си представи, че е на мястото на Корба — и някои имаха достатъчно причини за това. Но сега един невинен наиб бе не по-малко опасен от виновния.
Корба също усети колебанието й.
— Кой ме обвинява? — запита той. — Като свободен имам правото да видя обвинителя си.
— Може би сам се обвиняваш — отвърна Алая.
За кратък миг, преди да го прикрие, по лицето на Корба се изписа мистичен ужас. Всеки бе в състояние да го разчете: С нейните свръхестествени способности Алая може преспокойно да го обвини, заявявайки, че е донесла доказателствата от света на сенките — алам ал-митал¤.
— Нашите врагове имат съюзници сред свободните — натърти Алая. — Унищожават се ветрокапани¤, взривяват се канати¤, в посевите се пръска отрова, разграбват се водни запаси…
— А сега са откраднали червей от пустинята, за да го пренесат на друга планета!
Всички познаваха гласа на новодошлия — Муад’диб. Пол влезе откъм коридора, пресече редиците на стражата и застана до Алая. Чани, която го придружаваше, спря в подножието на трона.