Хейт хлъцна.
Бияз се изкиска.
— Ах, благодаря ти, Дънкан, благодаря ти. Телесните потребности ни спасяват. И тъй като в жилите на императора тече харконска кръв, той ще стори каквото желаем. Ще се превърне в машина за плюене, ще предъвква думи, чиито звън нежно гали слуха на нашите господари.
Хейт примига и си помисли, че джуджето невероятно много прилича на животинче с наострени уши, на твар, изпълнена със злоба и рядка интелигентност. Харконска кръв в жилите на атреидите?
— Мислиш си за Рабан Звяра, онзи харконски злодей, и веднага се озъбваш — каза Бияз. — По това приличаш на свободните. Щом не става с думи, мечът е винаги под ръка, а? Мислиш си колко мъки е изтърпял родът ти от харконите. А твоят безценен Пол е Харконен по майчина линия! Сега няма да ти е трудно да убиеш един Харконен, нали?
В гърдите на голата се надигна вълна от горчиво разочарование. Гняв ли беше? Защо да се гневи на всичко това?
— О! — възкликна Бияз. — Аааа-ха! Щрак-щрак. Във вестта има още нещо. Сделка, предложена от тлейлаксианците на твоя скъп Пол Атреидес. Нашите господари ще възкресят любимата му. Тя ще ти бъде посестрима — гола като теб.
Внезапно на Хейт му се стори, че е попаднал във вселена, където не съществува нищо освен ударите на сърцето му.
— Гола — повтори Бияз. — Плътта на неговата любима. Тя ще му народи деца. Ще обича само него. Ако желае, можем даже да подобрим оригинала. Имал ли е някой някога по-изгоден шанс да си възвърне загубеното? Та той ще е готов с две ръце да подпише сделката.
Бияз клюмна и сведе очи, сякаш се бе изморил. После продължи:
— Той ще се изкуши… и в разсейването му ти ще се приближиш. Това ще е мигът да удариш! Не един гола, а двама! Това искат нашите господари! — Джуджето се изкашля и кимна. — Говори.
— Няма да го направя — каза Хейт.
— Но Дънкан Айдахо ще го направи — каза Бияз. — Това ще е миг на върховна уязвимост за онзи потомък на харконите. Не забравяй. Ти ще му препоръчаш как да усъвършенства любимата си — да речем, безсмъртно сърце, по-нежни чувства. Ще пристъпиш още по-близо и ще предложиш убежище — всяка планета, която си избере извън границите на империята. Помисли само! Любимата му възкресена. Повече никаква скръб и сълзи, идилична планета, където да доживее честити старини.
— Скъпичко предложение — изпитателно подхвърли Хейт. — Той ще попита каква е цената.
— Кажи му, че трябва да се отрече от божествената си същност и да злепостави квизарата. Да злепостави себе си и Алая.
— Само това ли? — насмешливо полюбопитства Хейт.
— Естествено, ще трябва да се откаже и от дяловете си в ПОСИТ¤.
— Естествено.
— И ако си все още далече, за да удариш, кажи му колко се възхищават тлейлаксианците от всичко, което им е разкрил относно възможностите на религията. Кажи му, че те имат отдел по религиозно инженерство и формират религии за точно определени цели.
— Колко изобретателно — каза Хейт.
— Мислиш, че си свободен да се подсмиваш и да не се подчиняваш? — Бияз лукаво килна глава. — Не отричай…
— Добре са те изработили, малко зверче.
— И теб също — каза джуджето. — Ще му кажеш да побърза. Плътта се разлага, затова тялото й трябва да се постави в криологичен контейнер.
Хейт се почувства окончателно объркан, оплетен в матрица от обекти, които не можеше да разпознае. Джуджето изглеждаше толкова самоуверено! Трябваше да има някакъв дефект в тлейлаксианската логика. Създавайки своя гола, те го бяха настроили да следва покорно гласа на Бияз, но… Но какво? Логика-матрица-обект… Колко лесно бе да се приемат ясните разсъждения за правилни! Извратена ли бе тлейлаксианската логика?
Бияз се усмихна, сякаш се вслушваше в някакъв недоловим глас.
— Сега ще забравиш — каза той. — Но ще си спомниш, когато дойде моментът. Той ще каже: „Няма я вече“. Тогава Дънкан Айдахо ще се събуди.
Джуджето плесна с ръце.
Хейт изсумтя, Струваше му се, че са го прекъснали насред някаква мисъл… или може би насред изречение. За какво ставаше дума? Нещо свързано… с мишени?
— Мислиш, че като ме объркаш, ще можеш да ме управляваш — каза той.
— Как тъй? — запита Бияз.
— Аз съм твоята мишена, не отричай.
— И през ум не ми минава да отричам.
— Какво ще опиташ да ми сториш?
— Добрина — каза Бияз. — Просто добрина.
21.
Резултативната същност на реалните събития не може да бъде изяснена подробно и прецизно от ясновидската дарба, освен в изключителни обстоятелства. Оракулът долавя отделни случки, откъснати от историческата верига. Вечността се движи. Тя налага своята воля както на молителя, така и на пророка. Нека поданиците на Муад’диб се съмняват в неговото величие и в пророческите му видения. Нека отричат силата му. Ала никога да не се съмняват във Вечността.