— Къде е Чани? — прошепна Пол.
— Тук е, Усул — отвърна му гласът на Хара.
От гърдите на Пол се отрони трепетна въздишка. Бе се страхувал, че тялото й вече ще е отнесено към филтрите, където свободните сбираха водата за племето. Така ли бе според видението? Чувствуваше се изоставен в слепотата си.
— Децата? — запита Пол.
— И те са тук, господарю — каза Айдахо.
— Имаш чудесни близнаци, Усул — добави Хара, — момче и момиче. Виждаш ли? Тук са, в люлката.
Две деца, смаяно помисли Пол. Във видението имаше само дъщеря. Той се изплъзна от хватката на Айдахо, пристъпи към мястото, откъдето бе долетял гласът на Хара, блъсна се в нещо твърдо. Изследваше го с длани — очертанията на люлка от метастъкло. Някой хвана лявата му ръка.
— Усул?
Беше Хара. Тя насочи ръката му към дъното на люлката. Пол напипа мека-мека плът. Колко топла беше! Усети под пръстите си ребра, дихание.
— Това е твоят син — прошепна Хара и премести ръката му. — А това е дъщеря ти. — Пръстите й се стегнаха около китката му. — Усул, наистина ли вече си сляп?
Знаеше каква мисъл я вълнува. Слепецът трябва да се изостави в пустинята. Племената на свободните не влачеха излишен товар.
— Отведи ме при Чани — каза Пол, без да отвръща на въпроса.
Хара го извъртя, поведе го наляво.
Пол усети как постепенно е приел факта, че Чани е мъртва. Бе заел мястото си във вселена, която не желаеше, носеше плът, която не му прилягаше. Всяко вдишване нараняваше чувствата му. Две деца! Запита се дали не е навлязъл в тунел, където видението вече никога не ще се завърне. Но сега това му се струваше без значение.
— Къде е брат ми?
Иззад него беше долетял гласът на Алая. Той я чу как се втурва напред, усети властното й присъствие, когато дръпна ръката му от пръстите на Хара.
— Трябва да говоря с теб! — изсъска Алая.
— Един момент — каза Пол.
— Незабавно! Става дума за Лична.
— Знам — каза Пол. — Един момент.
— Нямаш никакъв момент!
— Имам много моменти.
— Но Чани няма!
— Мълчи! — заповяда той. — Чани е мъртва. — Притисна устата й с длан, за да заглуши възраженията. — Повелявам ти да мълчиш! — Усети я, че се отпусна, и дръпна ръка. — Опиши ми какво виждаш.
— Пол! — Гласът й бе натегнал от безсилие и сълзи.
— Това няма значение — каза той.
С огромно усилие постигна душевен покой и отвори очите на видението си към този миг. Да — все още не я бяха изнесли. Тялото на Чани лежеше върху сламеник сред кръг от светлина. Някой бе изпънал и пригладил бялата й роба в опит да прикрие кръвта от раждането. Излишно; Пол не можеше да отклони съзнанието си от израза на нейното лице — в какво огледало на вечността се бяха превърнали спокойните черти!
Той извърна глава, ала видението се движеше заедно с него. Тя бе изчезнала… и вече никога нямаше да се върне. Въздухът, вселената, всичко бе пусто — навсякъде пустота. Запита се това ли е същността на покаянието му. Искаше да плаче, ала сълзите не идваха. Дали не бе живял прекалено дълго сред свободните? Тази смърт крещеше, настояваше за своята влага!
Наблизо заплака бебе и някой се зае да го утешава. Звукът дръпна завеса пред видението. Пол посрещна мрака с радост. Това е друг свят, помисли той. Две деца.
Мисълта идваше от някакъв забравен пророчески транс. Опита се да си възвърне породената от меланжа безвременна необятност на съзнанието, ала не му достигаха душевни сили. В новата му личност не проникваше ни най-малък полъх откъм бъдещето. Усещаше как сам го отхвърля — бъдещето, всяко бъдеще.
— Сбогом, моя Сихая — прошепна той.
Суров и настоятелен, изотзад долетя гласът на Алая:
— Доведох Лична!
Пол се обърна.
— Не е Лична — каза той. — Това е лицетанцьор. Лична е мъртва.
— Но чуй какво казва — настоя Алая.
Пол бавно се завъртя към гласа на сестра си.
— Не съм изненадан да те открия жив, Атреидес — изрече някой с глас почти като на Лична, но и с едва доловими разлики, сякаш говорещият използваше гласните струни на момичето, ала вече не си правеше труда да ги контролира напълно. Пол бе поразен от странната нотка на почтеност в този глас.
— Не си изненадан ли? — запита Пол.
— Аз съм Сцитал, тлейлаксиански лицетанцьор, и преди да се спазарим, бих искал да знам нещо. Гола ли виждам зад тебе или Дънкан Айдахо?
— Дънкан Айдахо е — каза Пол. — И няма да се пазаря с теб.
— Мисля, че ще се пазариш — отвърна Сцитал.
— Дънкан — подхвърли Пол през рамо, — ще убиеш ли този тлейлаксианец, ако те помоля?