— Жената ли ви каза всичко това?
— Съпругът. Когато аз отидох там, вече беше много по-късно, жената беше покойница, беше починала. Затова и попаднах там, защото тя беше умряла в кухнята на Тошек Глувко. В кухнята на жена му. Тошек Глувко беше специален приятел на майка ми през цялото време, когато живеехме във Варшава. Всичките специални приятели на майка ми са по-млади — тя нищо не може да направи по въпроса, винаги си е била такава, освен когато самата тя е била млада. Жената починала от удар, също както съпругът от Дрохобич. Докато жулела една стена.
Ларш не казваше нищо: враждебната човекоподобна маймуна сякаш се беше успокоила и сега спокойно се люлееше в гърдите му. Беше се почувствал облекчен. Беше се отпуснал под потока на думите и. Дали вярваше поне нещо от историята? Подсетила го беше за оградата на Хайди, за Хайди, която по същия начин размахваше ръце и не спираше настойчиво да твърди своето.
— Онази кутия — тя прекара ръце над юргана му, над усуканите хартии, — ами тя е изчезнала. Изчезнала. Търсих я навсякъде. Във всеки килер и всеки шкаф в онзи апартамент. Съпругът ми позволи да огледам, не го интересуваше. Бързаше да се отърве от всичко. Така намерих страниците в обувките — докато търсех кутията. — И тя продължаваше нататък с ритмични модулации, с налудничава последователност: как кутията била отнесена във Варшава от хората, които били купили къщата на жената, как, когато те и показали кутията, тя се възмутила — защото те искали пари. Защо пък да трябва да ви плащам? — попитала тя. — За какво? Не може да струва две злоти. Казала им, че вътре не можело да има завещание, нищо не било това, никой не можел да разбере какво е. Съпругът погледнал в кутията и като вдигнал хартиите и подушил влагата, заявил: Не, това не е завещание, не е никакво наследство, нищо подобно. Това са еврейски молитви, дето ги четат
zydki, евреите, — магии и клетви. Така че, стана така, че хората, които бяха купили къщата, с радост побързали да се върнат обратно в Дрохобич, без да им се плати за кутията, защото поне се били спасили от магиите, а жената попитала съпруга си: Ти откъде знаеш какви са молитвите на zydki? Майко Божия, отговорил той, нали се опитах да ги прочета, някаква бъркотия е цялото, точно както те се молят. А също и буквите най-отпред „Месията“, така евреите богохулно наричат Исус Христос. Махни го оттук — казал съпругът. Обаче хартията е хубава — казала тя, — плътна и здрава, ще я използвам за нещо — и един път, като излязла в дъжда, напъхала няколко хартии в обувките си. За да не им се разваля фасонът. И казала на госпожата, на онази госпожа, за която работела, чийто съпруг бил Тошек Глувко, специалният приятел на майка ми, партиен функционер, високопоставен в партийната йерархия, казала на тази госпожа, че там, в старата и къща в Дрохобич, имало някаква кутия с молитви, каквито евреите четат, заровена под пода в избата, а хората, които купили къщата, искали да измъкнат пари от нея, само за това, че и я върнали, но тя не била такава глупачка, първо, защото това си била нейна кутия, а вътре имало само някакви листове с драсканици — истински молитви, точно каквито евреите четат, дето ги има в молитвениците. Госпожата казала: Ами то тогава може да не са всъщност молитви, а жената отговорила: Моят мъж и той мисли така, казва, че евреите четели вместо молитви магии и клетви, а навсякъде е надраскано името на Исус Христос за подигравка. Госпожата разказала всичко това на своя съпруг Тошек Глувко, специалният приятел на майка ми — смеела се на онези тайнствени хартии, които прислужницата и пазела в някаква чудновата кутия, изкопана от земята. Те така си я карали там в онези провинциални градчета, дръвници, селяндури, не разбират света, онази жена държала кутията толкова години в избата на колибата си в Дрохобич, още от средата на войната, оставена била от евреите. Тошек Глувко попитал: Дрохобич ли? Защото знаел, че там била отраснала майка ми, майка ми беше израснала в Дрохобич и беше ходила на училище там. Само че за майка ми това не беше селяндурски град, за нея той беше една малка Виена. И тогава жената започнала да жули стената, а Тошек Глувко казал на майка ми: Клетата ми жена, прислужницата и се строполила право пред краката и, получила удар в кухнята на моята клета жена, наложи се да викаме полицията, а знаеш ли, старата жена била от твоя град, от Дрохобич.