А тя? Адела? Имаше ли някакъв съпруг зад кулисите? Беше ли оставила тя някаква диря? Имаше ли дете? Баща?
Доктор Еклунд не бързаше. Лупата му безжалостно кръжеше във въздуха. Той сякаш поотделно изучаваше всяка дума, или по-скоро буква по буква всяка дума. Доктор Еклунд бръкна пак в джобчето на жилетката си. Извади някакъв документ от плика. Започна да сравнява мастилените камшичета на буквите в документа с другите мастилени камшичета — накъсани, размазани, прикрити, които се бяха разлетели от месинговата амфора.
— Повтаря се — рече доктор Еклунд. — Обърнете внимание как се повтаря. Издайническото шипче. Тази вездесъща извивка. Като овчарска гега. Или като владишки жезъл.
— Доктор Еклунд — каза Хайди — е експерт по саморъчно написани документи. Със световен авторитет. Викат го да удостоверява автентичността на документи навсякъде. Пътува из цяла Европа. Ходил е в Южна Америка. Отвсякъде го търсят.
Доктор Еклунд посегна за лулата си, пъхна я между устните си и я засмука.
— Скоро ще можем — рече той — да установим истината.
Ларш нададе внезапен вопъл. Ембрионалната човекоподобна маймуна, която живееше успоредно в най-съкровените му стомашни вътрешности, рязко застана нащрек и се олюля.
— Истината! — извика той. — Злонамереност, това е злонамереност! С някаква си ученичка, със собствената си ученичка! Сякаш такъв човек — такъв човек — би се съвкупявал с едно дете!
Доктор Еклунд затананика някакъв къс фрагмент. Хайди свали чехлите си, постави ги редом под жълтия нарцис и се мушна в койката си: лицето и бе придобило неясно изражение, клепките и се бяха удебелили.
— Трябва да изчакаш присъдата — тихо рече тя.
— Няма никаква присъда. Има само това, което фактически е там — откъм пода рече Адела.
Лупата кръжеше във въздуха, ту се накланяше наляво, ту надясно. Доктор Еклунд продължаваше да тананика — два такта и пауза, три такта и пауза. Фрагментите навеждаха на мисълта за нещо средно между приспивна песен и моряшка трудова песен, а Ларш се чувстваше леко неспокоен и игрив от това. Не беше забравил за своя дребен страх. Той се връщаше полека, древен, непонятен, разпознаваем. И ето тук доктор Еклунд го предизвикваше и пак го съживяваше и изостряше: доктор Еклунд с пръстите си на пират, с лъскавите пръстени по тях, щипващ една по една страниците на изгубения „Месия“, а голямата лупа се движеше в кръг.
— Безспорно. Напълно безспорно — заяви доктор Еклунд. — Обърнете внимание, обърнете внимание. Главните букви. Ясно различими като отпечатъци на пръсти. Не може да се намери друго такова У на света като такова на този приятел. Нито друго такова Г. Това, което имаме тук — той вдигна нависоко увеличителното стъкло като епископски жезъл, — е напълно оригинално. Автентично, гарантирам това. То е това, за каквото се представя. Нямам никакви съмнения за това. Готов съм да заложа всичко за това. Това е оригиналът.
Хайди, сънлива, нишките на белия и бретон се виеха като пушека от лулата на доктор Еклунд, измърка провлачено откъм койката си:
— Фалшификат. Би могло да е един много добър фалшификат. Уле, ти знаеш колко находчиви могат да бъдат фалшификаторите — и затвори очи.
Адела седеше като кукла, на педя разстояние от месинговата амфора, неподвижна, притиснала се към крака на масата. Адела е заспала здраво, устата и е полуотворена, лицето и е отпуснато и разсеяно, но затворените и клепачи са прозрачни и върху техния тънък пергамент нощта пише договора и с дявола, наполовина текст, наполовина картинки, целият в изтрити места, поправки и драсканици.
— Мила моя жено — натъртено заяви доктор Еклунд, — никой фалшификатор на света не може да възпроизведе тези епископски жезли. Колкото и да е опитен. Дори и най-вдъхновеният майстор, повярвай ми! Ето едно писмо до някой си Тадеуш Бреза, написано от нашия автор, ето и този лист. Този лист за съжаление е доста увреден, ала обърни внимание — характерните черти съвпадат. Можеш да видиш как знаците с по-дългите крайници дишат през някакви точици, изключително прозрачни. А тези запетаи, с техните отсечени като кашлица опашчици! Кой би могъл да въплъти такава маниерност? Резба върху кост на нервната система. Тези криви нанизи на самите нерви. Мастилото е съвсем сходно. Хартията не е същата, но е много сходна. От същия период, несъмнено произведена във Варшава, възможно е и да е в Лвов…