Видя всичко точно така. Те бяха направили всичко, за да го подмамят да вярва, че „Месията“ е фалшификат, с цел да го убедят, че е истински. Бяха изпратили Адела с нейната история, за да измамят мошеника син с мошеничката дъщеря. Една изкуствена дъщеря! Семейна измама. Той беше попаднал сред играчи, сред заговорници.
— Доктор Еклунд — атакува Ларш, задъхан като бегач, — вие защо се представяте за доктор Еклунд?
— Той не е друг човек — каза Хайди. — Кой друг би могъл да бъде?
— Някой, който да подхожда на името.
— Ние, клетите скитници, с нашия жалък акцент, така ли? — попита доктор Еклунд.
— Това е фалшификация.
— Когато си на гости, уважавай обичаите на домакините си: si fueris Romae, Romano vivito more2. — Доктор Еклунд напразно смукна лулата си в размисъл. — В тази страна хората са толкова боязливи към чужденците.
— Шарлатанин, който се представя за бежанец — бързо рече Ларш.
— Ларш, Ларш — умолително се обади Хайди.
Доктор Еклунд кротко запали нова кибритена клечка.
— Едно име е нещо толкова маловажно. Една финтифлюшка. Скромна емблемка. Безобидно украшенийце. Аз лично съм роден с името Екщайн.
Човекоподобната маймуна в гърдите на Ларш скочи разбудена, сякаш разтърсена от ток и се блъсна в ребрата му. Безобидно! Колко трудно му беше да диша, да вдишва и да издишва! Беше обаче получил просветление. Видя всичко точно така, както беше. Произнесе на себе си избраните срички: Лазарус Барух. Ларш Андеменинг.
— Аз си измислих това име. Измислих и баща си.
Баща си — от библиотеката, името си — от речниците: Ларш „Скритото намерение“.
— Доктор Еклунд знае всичко това. Не можеш да ми се сърдиш, че му разказах за твоята теория за бащинството ти, нали? Ти сам я разказа на Адела.
Адела бе отстъпила пред това, което и се струваше, че е неин дълг.
— За него това е без значение, той е готов да каже всичко. — Ала сега беше станала мрачна като послушно дете.
— Това задълбочаване. Тази концентрация. Не бе никак лесно да се облекат тези одежди — този възход! Достойно за уважение — с възхита заяви доктор Еклунд. — За един обикновен Алтер Екщайн да се издигне в Стокхолм и да започне да се нарича Уле Еклунд — не бе нищо. Абсолютно нищо. Не се изискваше кой знае колко мъжество. Никога не съм се вълнувал от това. Но ти! Прераждане на душата, гилгул! Карма! Преселение на тази страстна душа! Господин Андеменинг — заключи той, — аз ще ви кажа какво ще стане с вас. Съзнавате ли какво е то? То е, че вие ставате нашият човек, човекът, който ни е нужен.
Хайди се намеси:
— Заради понеделниците.
— Две или три публикации в тези рубрики, това е начинът. Свято място. Запълнете го с новината. Вие сте направили толкова възвишени неща. Познавачите знаят какво сте направили, не си мислете, че те не са наясно. Вие си имате вашите макар и малобройни последователи — вие сте точно човекът, който може да осъществи всичко това.
— Аз съм само човекът, който ще извади на сцената „Месията“. — Думите му прозвучаха така скучно, сякаш отговаряше на някой, който го бе попитал колко е часът.
— Но нали за това си живял? — попита Хайди.
— Фалшификация. Живях заради тази фалшификация.
— Но ти се спря. Отказа се.
— А ти не. Ти сама каза, че не сте се отказали, госпожо Еклунд.
— Всичко е въпрос на разпознаване. Ние разполагаме с оригинала, ето го тук — ти го видя. Не можеш да се оплачеш, добре го разгледа. Какво само можеш да направиш за него! Никой друг не знае по-добре от теб това. Той беше в ръцете ти.
Мимолетният му страх. Ръцете му горяха. Пръстите му се бяха загрели като прътите на подпален стобор.
— „Месията“ е отишъл в лагерите заедно с онзи, който го е съхранявал. — Ларш се отърси: човекоподобната маймуна го бе хванала за врата. — Това е всичко, което е могло да се случи, нищо друго. „Месията“ е бил изгорен там. Зад онези огради, в онези пещи. Бил е изгорен, госпожо Еклунд, изгорен!
— Не вярваш на собствените си очи ли? Та ти го държа в собствените си ръце! Не вярваш на доктор Еклунд ли? Доктор Еклунд се е занимавал с такива случаи къде ли не, вършил е този вид работа в десетки страни…
2
В действителност цялата поговорка гласи „Si fueris Romae, Romano vivito more; si fueris alibi, vivito sicut ibi“ и се превежда така: „Ако живееш в Рим, живей като римляните; ако живееш другаде, живей така, както живеят там“. Съвет на Св. Амброзий, цитиран от Джереми Тейлър в „Ductor Dubitantium“ (1660) — бел. Wizard