Ларш грабна листчето хартия и го пъхна в джоба си.
— Остана ми само този, последният параграф. Още две изречения.
Андерш хвърли галошите си в ъгъла. Стресната мишка, толкова млада, че още не беше станала на юнкерска възраст, изскочи иззад един картотечен шкаф.
— Госпожа Еклунд — повтори Андерш. — Като започнеш да отнемаш чуждите жени, Ларш, никак няма да е чудно, че ще свършиш това да завладяваш чужди бюра и столове. Да не говорим за чуждата водка. — Той се загледа в текста, който Ларш печаташе. — Написал си „шеория на числата“ вместо „теория на числата“.
— Кой ще го забележи — обади се Гунар — в понеделнишкия брой?
— Чекмеджето ми е отворено — рече Андерш.
Ларш бързо отговори:
— Търсех гума вътре…
— Никой не ти е пипал водката — каза Гунар. — Не е ли госпожа Еклунд тази, която ти намери частната учителка по полски, Ларш?
— Още една чужденка — обади се Андерш. — Кажете ми, това Стокхолм ли е, или Тимбукту?
— Тя е собственичка на книжарница — отговори Ларш. — Понякога правя заявки при нея.
— Сигурен съм, че е така — каза Гунар.
— Градът е пълен с поляци и турци. Покварата на шведските нрави. Упадъкът на Европа. Боклук в центъра на Стокхолм. Прелюбодейство в книжарниците. Можеш ли да включиш чайника, Ларш?
— Трябва да си вървя — рече Ларш.
— Но най-напред включи чайника, може ли? Нищо не може да се сравни с капка водка в глътка чай, за да се стопли човек.
Ларш взе електрическия чайник на Андерш и отиде до чешмата в коридора, до самата мъжка тоалетна. Водата потече в началото ръждива, като едва-едва струеше. Изчака я да се избистри и след това започна да пълни чайника. Междувременно измъкна бележката от джоба си: ГОСПОЖА ЕКЛУНД СА ОБАДИ ЗА СЕСТРА ВИ. Онова момиче долу в приемната беше голяма глупачка. Грешка. Той нямаше никаква сестра. Когато се върна в преграденото кътче на Андерш, той слагаше увитото си на кълбо влажно палто върху картотечния шкаф, а Гунар четеше на глас, с литургически тон първото изречение от ръкописа на Ларш: „Това е една вселена, ограничена до размерите на капан, в която героите са жертви, а безмълвието е присъщо само на неустрашимите.“
— Боже, Боже — рече Гунар. — Колко е била ужасена майка ти. Имам предвид, когато е забременяла с теб. Физическо насилие на висшите форми на литературата.
— Лоша поличба — обади се Андерш, — тази учителка полякиня.
— Остави ми ръкописите — каза Ларш.
— Mea culpa, виноват — рече Гунар и се поклони. — Проблемът ти, Ларш, е, че имаш прекрасна душа. Но един рецензент в ежедневник не трябва да има прекрасна душа. Това те тласка към художествената проза, а тя към екзалтация и други форми на упадък.
— Това затворено езерце — каза Андерш. — Това езерце на преводачи и хамелеони. Шведският език, този таен език. Кой друг го знае, освен шведите? Кой друг се е втурнал да изучава езиците на другите? Параличът на шведската идентичност. Сипи водата, Ларш.
— Поляците са абсолютно същите. И чехите. И унгарците. Не сме по-лоши от никой друг — възрази Гунар. — Защо да обвиняваме шведите?
Ларш напълни розовата порцеланова чаша на Андерш, а Андерш си отмери великодушно голяма доза водка от бутилката в бюрото си.
— Половината от населението на Стокхолм се смятат за френски философи. А другата половина — Андерш погледна право в очите Гунар — са циркови глашатаи.
Ларш нахлупи плетената си скиорска шапка с пискюл и взе листовете на ръкописа си.
— Само ще го оставя на масата на Нилсон. Лека нощ, господа.
— Това да не е нощна визита — попита Андерш — при учителката по полски?
— Аз вече не ходя при нея на уроци.
— Ще ти кажа какъв ти е проблемът, Ларш. Централна Европа, това е твоят проблем. — Гунар обърна гръб на Андерш, който бе оставил парата от чашата му да се издигне до двата комина на вдъхващия му страхопочитание нос, под прав ъгъл прикачен високо между веждите му, така, че да скрива другата половина на лицето му. — Прага, Виена, Краков. Малко от Будапеща, лек аромат на Букурещ. Хвърли вътре и Дубровник и шепа парижки мизантропи. Можеш да сложиш и Борхес откъм бутовете, но иначе всички те са откачалници от средната част. Да не мислиш, че моите читатели в сряда са чували за Данило Киш? Ти продължаваш да пишеш за него, но те не са го и чували. Когато някога преместят Югославия в Норвегия, може би ще си струва да се погледне в двора на съседа.