Карвър и Фред се спогледаха.
— Слушай ме сега внимателно, Дег — заговори професор Карвър. Той спомена свещения дълг на науката. Науката, каза той на лечителя, стои над човешката раса, над убежденията, над вярата. Напредъкът на науката е по-важен от самия живот. Какво значение има в края на краищата, ако умрат няколко лореянци? Те и така сигурно биха умрели. Важното бе земната наука да получи мостра от сока от сърси.
— Може и да е както казвате — отвърна Дег. — Но моят избор е един. Като свещеник на слънцелечителската религия, аз имам свещеното задължение да запазя живота на своя народ. И не мога да потъпча задължението си.
Той се обърна и се отдалечи. Земните хора се върнаха разстроени на космическия си кораб.
След кафето професор Карвър отвори чекмеджето и извади ръкописа на „Основни причини за вродената малоценност на извънземните народи“. Той с обич изчете отново последната глава, която се занимаваше специално с недостатъците на лореянците. После остави ръкописа.
— Почти е завършен, Фред — каза той на помощника си. — Още една, най-много две седмици работа!
— Хм — отвърна Фред, загледан към селото през люка.
— Това ще е доказателството — каза Карвър. — Тази книга ще докаже веднъж завинаги естественото превъзходство на земната раса. Доказахме го със силата на оръжията, Фред, доказахме го чрез нашите технологии. Сега е доказано и с безстрастните заключения на логиката.
Фред кимна. Той знаеше, че професорът цитира предговора към книгата си.
— Нищо не може да се сравнява с този велик труд — продължи професорът. — Съгласен си с мен, нали?
— Разбира се — отвърна без да се замисля върху думите му Фред. — Книгата на първо място. Да си знаят мястото цветнокожите.
— Е, не исках да кажа точно това. Но ти ме разбираш. При тези обстоятелства може би трябва да забравим за сърси. Може би просто трябва да завършим работата, за която сме дошли.
Фред се обърна към работодателя си.
— Професоре, колко очаквате да изкарате от тази книга?
— Хммм? Ами последната, ако си спомняш, се продаде за добри пари. С тази ще спечеля и повече. Десет, може би двадесет хиляди долара! — Той си позволи лека усмивка. — Нали разбираш, аз съм късметлия, че съм избрал тази тематика. Хората на Земята като че ли доста се интересуват от нея, което за един учен е успех.
— Да речем, че спечелите даже и петдесет хиляди. Нищо работа! Знаете ли колко можем да изкараме само от една епруветка сърси?
— Сто хиляди? — замислено произнесе Карвър.
— Шегувате ли се? Представете си, че някой богаташ умира, а ние притежаваме единственото, което може да го излекува. Та той ще даде за него всичко! Милиони!
— Сигурно си прав — съгласи се Карвър. — Пък и това ще бъде един ценен напредък в медицинската наука… Но за съжаление лечителят не иска да ни даде и грам.
— Закупуването не е единственият начин — каза Фред и откопча кобура си. Провери барабана на револвера си.
— Разбирам, разбирам — отговори Карвър и червеното му лице пребледня. — Но имаме ли това право?
— А вие как мислите?
— Ами те наистина са по-слабо развита цивилизация. Мисля, че съм доказал това напълно. Може да се каже, че техния живот не струва кой знае колко в общата схема на нещата. Хммм, да… Да, Фред, с това ние можем да спасим живота на земен човек!
— Можем да спасим собствения си живот — допълни Фред. — Кой би искал да си иде преждевременно?
Карвър стана и решително откопча кобура си.
— Не забравяй — напомни той на Фред, — че правим това в името на науката. И в името на Земята.
— Разбира се, професоре — отвърна Фред и тръгна към изхода с усмивка.
Те откриха Дег близо до колибата-лечебница. Карвър заговори без предисловия.
— Трябва да получим малко сърси.
— Но аз вече ви обясних. Казах ви, че е невъзможно — отвърна лечителят.
— Трябва да го получим — настоя Фред. Той измъкна револвера си и погледна заплашително към Дег.
— Не.
— Да не мислиш, че се шегувам? — попита Фред. — Нали знаеш какво може да направи това оръжие?
— Виждал съм да го употребявате.
— Може би си мислиш, че няма да го използвам срещу теб.
— Не ме интересува. Вие няма да получите сърси.
— Ще стрелям — предупреди го Фред и гласът му се издигна ядосано. — Кълна се, че ще стрелям.
Селяните на Лорей бавно се събираха зад лечителя си. Сивокожи, с глави на бабунки, те бавно заемаха позиции, като ловците носеха копията си, а останалите селяни — ножове и камъни.
— Не можете да получите сърси — настоя Дег.
Фред бавно вдигна револвера.