Скитническият пилот предаде панически:
— Какво прави този дреднаут тук? Излъгахте ли ме, мръсници такива?
— Току-що пристигна. Това е командващият ЗВС.
— Скитнически кораб, спрете на място — чу се кратко съобщение. — Товарът ви ще бъде конфискуван и ще бъдете временно задържан.
— Какво, по дяволите… — Уилис се обърна към свързочния офицер. — Свържете ме с Ланиан. Веднага!
Дули, вече изплашен не на шега, незабавно промени курса си и ускори в посока, противоположна на десетте манти. Засиленият дреднаут профуча покрай тях и се насочи към малкия скитнически кораб.
— Оставете ме на мира! — извика Дули. — В името на Пътеводната звезда, имам разрешение!
Без да отправя предупреждение, „Юпитер“ откри огън. Уилис видя примигването на екрана, когато попаденията на язерите изпариха товарния кораб. Цели пет секунди остана неспособна да намери думи. Най-накрая натисна бутона за предаване и изкрещя:
— Генерале, какво правите, по дяволите? Това беше цивилен, който действаше с изричното ми разрешение.
Самодоволното лице на Ланиан изплува на екрана.
— Добре, че бях тук, за да го прехвана. Този човек очевидно бе агент на скитниците — вражески боец.
— Вражески боец? Най-обикновен търговец. Със собствените си очи видях как това хлапе натовари кораба си! — Догади й се.
— Минавало ли ви е през ума, че сме във война със скитниците? Моите заповеди са от председателя Венцеслас, както и вашите. Предавам ви видеорезюме на скорошната мисия до бунтовническата колония Уск. Позицията на Ханзата се смени от политика на търпимост към желание за обединение, което при нужда ще бъде наложено със сила.
— Не си спомням председателят някога да е проявявал политика на търпимост — вметна саркастично Уилис.
Но Ланиан вече бе започнал да излъчва кадрите от погрома на Уск, записи, които предаваха заплахите много по-силно, отколкото би могла да го направи каквато и да било реч. Уилис видя войниците на ЗВС, спускащите се ремори, горящите поля и овощни градини, избитите овце и крави, семействата на колонистите, застрелвани, докато се опитваха да избягат от домовете си. Младият свързочен офицер повърна.
— Случва се — каза Уилис. — Почисти обаче.
Лицето на Ланиан се върна на екрана.
— Излъчихме това по открит канал, адмирале. Искаме всички да имат възможност да го видят, преди да кацна. Председателят смята, че може да се наложи да се постъпи така и с Реджак. Не се зарадва на изпратената от вас сметка за материалите, които ви е наредил да вземете от името на ЗВС. Мога да изброя много нередности, достатъчно, за да ви освободя от командването.
— Как не — прошепна тя, но лицето й не трепна.
Ланиан продължи:
— Пътувам надолу в момента. Задръжте водачите на Реджак. Искам да видя началника на Компанията, говорителя за планетата, ако имат такъв, и всеки, когото сметнете за достатъчно важен.
Уилис вече не можеше да сдържа възмущението си.
— Генерал Ланиан, това не е редно. Тези хора законно са сформирали ново правителство. Нямате правомощия тук.
— Десет манти и един дреднаут ни дават всички правомощия, от които се нуждаем. Заемете се с изпълнението на възложените ви задачи, адмирале. Веднага щом пристигна, ще си направим една малка среща.
Щом връзката прекъсна, Уилис извика високо, без да я е грижа кой може да я чуе:
— Това са глупости! — Обърна се към свързочния офицер. — Свържете се с мантите ми. Лейтенант-командир Бриндъл да провери бойните станции. Обаче да мисли, че просто улесняваме нещата за генерала.
— Какво смятате да правите, адмирале?
— Нямам представа. Но искам да съм готова за всичко. Доведете Хаким Алаху и Дрю Вардиан, както нареди генералът, после доведете всичките ни войници, за да осигурим комисия по посрещането. — Младият офицер понечи да се отдалечи, но Уилис го спря. — Първо почистете повърнатото.
120.
Тасия Тамблин
Бяха осигурили достатъчно нормално гориво от скривалището на Дейвлин, а отчаяните скитници бяха позакърпили „Оскивъл“, така че да успее да излети в космоса. Нямаше защо да чакат. Никакви дълги сбогувания. Никакви сантиментални изпращания. Просто щяха да потеглят.
През последните два дни Тасия бе работила с Роб, Нико и Дейвлин, за да поправят спукания резервоар, после използваха груба сила, за да го наместят. Трябваше да се махнат от Ларо, преди кликисите от новоразрасналия се кошер да успеят да намерят мястото на катастрофата.
Бежанците в убежището изгаряха от нетърпение да се махнат оттук. Знаеха, че провизиите им няма да стигнат за дълго, а откакто броят им се бе увеличил до седемдесет души, положението им се бе влошило рязко. Тасия бе сигурна, че някой скоро ще направи грешка и кликиските патрули ще ги спипат.