Дейвлин Лотце използва самоделна помпа, за да прехвърли горивото от варелите в резервоарите. Дори източи остатъците от двигателите на ремората. Вече имаха достатъчно, за да излетят и да спасят бежанците от Ларо.
Нико провери кръпките по корпуса на „Оскивъл“ за последен път, а Роб се качи в пилотската кабина, за да пусне диагностичните програми за окончателна проверка. ДД и Орли, която рядко се отделяше от приятелското компи, го последваха. Тасия седна на креслото до Роб и той запали пробно двигателите. Те отвърнаха с изключително висок и ясен рев. Соплата издухаха камъчета и прахоляк и корабът се люшна като нетърпеливо животно, готово да скочи.
Покрит с прах, Нико влетя ухилен при тях и викна:
— Работи!
— Затвори люка, за да изпробваме херметизацията — каза Тасия. — След като излезем в орбита, няма как да кърпим дупчиците с подръчни материали.
— Мога да помогна с диагностиката — предложи ДД. — Моля, кажете ми как да ви помогна.
Приятелското компи бе незаменимо в препрограмирането на контролните системи на двигателите.
— Аз просто ще гледам да не се пречкам. — Блестящите очи на Орли наблюдаваха всичко.
Показателите се устремиха нагоре и се задържаха. Детекторите на корпуса показаха, че кръпките държат добре. Тасия тупна Нико по рамото, после прегърна Роб.
— Супер!
— Готови ли сме за потегляне? — попита Орли. — Дейвлин каза, че ще ни трябват поне още ден-два.
Дейвлин се усмихна.
— Не исках да вдъхвам излишни надежди. За сметка на това пък никой няма да остане разочарован.
Роб изключи системите, за да не хаби гориво, и каза:
— Да се връщаме в пещерите и да кажем на всички да се приготвят.
— Можем просто да отлетим дотам — обади се Нико.
Тасия се намръщи.
— Ще е доста сложно да приземим такъв голям кораб край скалите. Не че не можем да го направим, но „Оскивъл“ едва се държи. Кацанията и излитанията са доста натоварващи. Не бива да рискуваме излишно.
— Права си — съгласи се Нико угрижено.
— Ако побързаме, ще ни трябва само половин час — обади се Орли.
— Да тръгваме тогава — подкани ги Дейвлин.
Закрачиха под прикритието на нощта. ДД вървеше най-отпред, Орли бързаше след него.
— Не ми се иска да изоставяме Маргарет Коликос — каза ДД. — Имам предвид при кликисите.
— Дори не знаем дали е жива, ДД.
— Може би някой ден ще се върнем да проверим.
— Разбира се — отвърна Тасия. — Някой ден. Ще доведем цяла армия.
— Може и да успеем — заяви Нико.
Преди да стигнат скалите, Тасия чу някакво шумолене и подсвиркване, последвано от тракащ звук в мрака пред тях. Не й хареса.
ДД спря.
— Извинете, но долавям пред нас движение. Приближават се големи обекти. Различни форми на живот. Може би са местни животни.
— Едва ли. — Тасия инстинктивно се притисна към Роб.
Лицето на Дейвлин бе като маска, издялана от дърво.
Всички чуха жужене и потропване, твърде отчетливи, за да не им се обърне внимание. Без да се колебае, Дейвлин измъкна граната. Тасия не попита откъде я е взел.
— Да видим с какво си имаме работа. Бъдете готови.
Той се огледа.
— Да бъдем готови с какво? — попита Тасия.
Нико хвана два остри камъка, Орли последва примера му. Роб сви юмруци.
Дейвлин хвърли гранатата и преброи на глас до пет. Тасия примижа от ярката светлина. Видя десетина кликиски разузнавачи и воини, и няколко бледи подобни на хора хибриди. Нови хибриди.
Без да се смутят от ярката светлина, кликисите се втурнаха към тях. Дейвлин — носеше едно от оръжията на ЗВС — стреля и уби няколко кликиса. Виковете им бяха оглушителни. Другите обаче не обърнаха внимание на падналите и продължиха атаката, движени от целеустремения ум на новото люпило.
Роб опря гръб в гърба на Тасия.
— Готов съм да се бия с голи ръце, ако се налага.
— Моят герой! Предпочитам варианта със „заживели щастливо“.
ДД стоеше до Орли, решен да я защити. Като си спомни как бе спряла кликиския разузнавач, нападнал малката група бегълци, тя бръкна в раницата си. Ако можеше да извади бързо синтезатора…
Един от кликиските воини вдигна тръбоподобното си оръжие и изстреля поток сиво-бяла течност, който порази Орли, преди тя да успее да измъкне малкия си синтезатор. Прицели се в нея нарочно, сякаш люпилото помнеше коя е. Бързовтвърдяващата се течност стегна ръцете и китките й. Орли се загърчи, но следващият изстрел покри устата и врата й.
Кликисите стреляха, за да ги обездвижат и пленят, а не за да ги убият. След няколко минути ги бяха хванали. Тасия не можеше да се движи от втвърдяващата се слуз, едва успяваше дори да диша. Бронирани крайници я хванаха и я издърпаха настрани от Роб. Тя се мразеше, че няма възможност да падне в битка или поне да каже на другите бегълци колко близо са били до възможността да си идат у дома. Толкова близо…