Сълзите на Ческа се стичаха и капеха в живата течност. Докато наблюдаваха последните мигове на атаката, водата от мъглявината в собствения им кораб се сгорещи и започна да завира.
123.
Адар Зан’нх
На връщане от Добро, след като остави колонистите от Челдре, септата на адара откри пет бойни лайнера, носещи се свободно в космоса. Екипажът липсваше, хиляди илдирийски войници бяха изпепелени на местата си, затворени в каютите си. Всяка палуба излъчваше самота.
На борда на церемониалния флагмански кораб Зан’нх откри само губернатора на Хирилка Райдек’х и стария тал О’нх, ослепял и почти побъркан от тъмнината и изолацията.
Ужасено, че е на кораб-призрак, който вонеше на кремирана плът, момчето се бе затворило в себе си. Беше се свило на кълбо и трепереше от ужас, когато адарът и хората му влязоха в командното ядро.
— Фероуите! Фероуите дойдоха. Руса’х… — изстена Райдек’х.
Зан’нх не бе открил следи от огнените същества на Добро и не беше чувал за инциденти в отломъчните колонии. Магът-император обаче бе почувствал нещо нередно в тизма и бе изпратил разузнавачи да огледат. Очевидно никой от тях не се бе върнал.
А сега и това! Подобен огнен ад, отнел живота на хиляди илдирийски войници, трябваше да отекне като агонизиращ вик през тизма — и все пак самият той не бе почувствал нищо. Възможно ли беше дори магът-император да не знае?
Тал О’нх, с обгорено лице, се загледа напред с празните си очни орбити.
— Отрязаха ни. Изгориха духовните нишки и погълнаха екипажа ни. Всички тези хора… Руса’х каза, че ще подсилят фероуите.
— Кога? — Зан’нх бе попаднал на тези кораби по чиста случайност.
— Преди два дни. Може би повече — отговори Райдек’х. — Завинаги. Сам. Непоносимо. Неописуемо.
Ако бяха останали сами още малко, осъзна Зан’нх, и двамата щяха да се побъркат напълно.
С мрачен глас О’нх добави:
— Фероуите се насочиха към Илдира.
124.
Колкер
Сега, когато виждаше и знаеше много повече отпреди, за Колкер нямаше значение къде се намира тялото му. Застанал спокойно в един от парковете близо до Призматичния палат, той чувстваше, че може да е навсякъде. Вече дори не се нуждаеше от фиданката.
С притворени очи Колкер усещаше поне пет от покръстените от него наблизо. А също и хората, които бяха останали на Миджистра, за да работят: двама инженери от Ханзата, един нов скитник търговец. Знаеше, че те ще разпространят новината. Вече дори някои от илдирийците му обръщаха внимание. Най-накрая бе спечелил интереса на свещениците-философи. Чувстваше доволен и уверен.
Макар да бе възстановен от безбройните илдирийски работници, този площад криеше тъжни спомени за него. Тук бойните кълба на хидрогите се бяха спуснали над града и бяха ранили и убили хиляди, включително приятеля му Тери’л. Колкер се вгледа в светлината, която сияеше от призматичния му медальон, и усети, че неговият приятел философ е все още някъде там, свързан с духовните нишки, съществуващ в равнината на Извора на светлината. Тери’л би се гордял с него.
Зеленият жрец насочи мислите си в друга посока, докато не му се стори, че е застанал до Табита Хък на борда на един от новите бойни лайнери. Тя и свързаните със съзнанията си инженери и работници бяха успели да сглобят двадесет и един гигантски кораба, невиждано постижение за толкова кратко време.
В парка Колкер напълно затвори очи и усети топлината на слънцата по кожата си. Съсредоточи се върху Табита, която се присъедини към малкия екипаж от човешки инженери и войници на Слънчевия флот, които извеждаха кораба на пробен полет.
Табита включи двигателите и оръжейните системи. Отвори резервоара за екти и зареди звездните двигатели, след което изкара новия боен лайнер на пътешествие до няколко близки системи. Раздаваше заповеди от мостика. Илдирийският екипаж ги изпълняваше сякаш тя бе самият адар.
— Приближаваме Дурис-Б, капитан Хък — докладва един от войниците. Табита сама си бе дала тази титла и бе доволна от нея.
— Влезте в орбита и се приближете. — Искаше да види мъртвото слънце, мрачния белег в илдирийската душа. Астрономите продължаваха да следят звездната пепел, като се надяваха на знак за ново разпалване на ядрените огньове. За Табита това беше просто мемориал от войната.
— Да проверим системите. Пълни тестове на аналитичните панели. Калибрирайте ги според предишните указания.
Макар да беше изстиващ въглен, който вече не грееше, звездата Дурис-Б запазваше масата и гравитацията си. Табита нареди бойният лайнер да се приближи предпазливо, като непрекъснато следеше двигателите, за да е сигурна, че ще може да се измъкне, ако се наложи.