125.
Орли Ковиц
Кликисите затвориха Орли Ковиц и спътниците й в стария град. Взеха й раницата — люпилото явно бе наясно с въздействието на синтезатора й и умишлено я лиши от него.
Освен това я държаха отделно от Тасия, Роб, Дейвлин и Нико — може би заради музиката й, също като Маргарет Коликос? — и беше много самотна. ДД също бе отведен някъде и тя нямаше представа какво е станало с него.
След като махнаха лепнещите окови и я хвърлиха в прашна килия с твърди стени, кликисите разпънаха пред отвора на залата лепкава мрежа като затворническа решетка. Другите бяха задържани в по-голяма зала по-надолу, всички бяха лишени от вода и храна.
Орли поне беше достатъчно близо, за да вика спътниците си и да чува какво правят. Можеше дори да ги види, ако провреше глава между пречките на решетката — те бяха мазни и миришеха на изгорена пластмаса.
— Можем да обединим усилия и да откъснем някоя от тези пречки — предложи Нико и блъсна с рамо, но това не даде никакъв резултат. Младежът се опита да дръпне. Пак нищо. Но дори да разбиеха загражденията, какво щяха да правят после? Бяха в центъра на огромно гнездо без никакъв изход.
Тасия извика в ехтящия коридор, сякаш кликисите можеха да я разберат.
— Ей! Ще промените ли отношението си към нас, ако ви кажа, че и ние мразим черните роботи? Мога да ви разкажа истории, от които екзоскелетите ви ще настръхнат. Трябва да сме съюзници в общата кауза. — Патрулиращите насекоми не спряха да крачат и очевидно не обърнаха внимание на изявлението й.
— Знаете ли, били сме и в по-лоши ситуации — каза окуражително Роб. — И сме се измъквали.
— Така си е, но да газя в шиз до колене не е навик, който държа да поощрявам.
Орли хвърли поглед към коридора. Видя следи от старата база на ЗВС: тръбопроводи, електрически проводници, интерком и осветителни системи, създадени от първите колонисти.
Двама странни нови кликиси минаха покрай нея с клатеща се походка. За кратко, преди бледите същества да отминат, Орли видя месестите лица и променящите се изражения, които имаха странно човешко излъчване. Никой от другите кликиси нямаше дори намек за лице. Двамата от новата порода изглеждаха любопитни по отношение на затворниците и същевременно някак тъжни. Кликиски воин дойде зад тях и с бързи съскания и щракания ги прогони.
Сякаш посещаваше близки в болница, Маргарет Коликос се появи с компито.
— ДД! Маргарет! — Орли протегна ръка през дупката в мрежата.
Приятелското компи спря пред малката й килия, оптичните му сензори засияха.
— Радвам се да видя, че си жива и добре, Орли Ковиц.
— Жива и добре? Кликисите ще ни убият! — Орли отчаяно се вкопчи в последното късче надежда. — Знаеш ли къде ми е синтезаторът?
— Знам — отвърна ДД весело.
Маргарет спря и каза:
— След последното делене има ново люпило. То все още помни коя си ти, Орли, но също така знае повече за хората, след като е приело толкова много качества от колонистите.
Дейвлин, който ги слушаше, се обади:
— Това е добре, нали? Ако кликисите ни разбират…
— Не е толкова добре. — Маргарет все така гледаше Орли. — Това означава, че люпилото е по-малко податливо на предишните въздействия. Опасявам се, че музиката, която изпълняваш, няма да е достатъчна, за да те отърве от… разглеждане, в края на краищата. Люпилото е чувало това и преди, а хората вече не са толкова специални за него, колкото бях аз. Всички сме в опасност.
Дейвлин дръпна пречките.
— Маргарет, можеш ли да ни помогнеш да се измъкнем оттук? Донеси ни сечива, кликиски оръжия… нещо, което да ни даде поне шанс да се борим.
— Какво искат буболечките от нас всъщност? — попита Нико. — Вече убиха майка ми, убиха всички колонисти! Това не им ли е достатъчно?
— Колко смятат да ни държат?
— Можеш ли да ни донесеш вода? Храна?
Докато всички продължаваха да крещят един през друг, Дейвлин повиши глас:
— Ако кошерът вече се е разделил, не сме ли в безопасност засега?
— Фазата на експанзията се е ускорила и новото люпило ще се раздели отново много скоро — отвърна Маргарет. — Кошерът трябва да продължава да расте. Тези кликиси смятат да унищожат всички останали люпила в бъдещите кошерни войни. Следователно кошерът трябва да се възпроизведе отново и вероятно ще поиска да включи вашите човешки спомени и знания, за да получи предимство над останалите кошери — оръжие, за което те няма да подозират. Дарителите ще дойдат да ни вземат за следващото делене. Скоро.
Орли протегна ръка към компито.
— ДД, помогни ми! Убеди я да ни помогне!
— Няма нужда да ме убеждавате — каза Маргарет. — Дори да можех да ви измъкна от клетките, няма да стигнем далече. Наоколо гъмжи от кликиси. Определено няма да успеем да избягаме от кликиския град.