— Чуй ме — настоя Дейвлин. — Ако успеем да избягаме, можем да те отведем далече оттук. Можем да те заведем у дома. Нашият кораб е готов и зареден с гориво. Готови сме да излетим, трябва само се измъкнем оттук.
ДД изглеждаше въодушевен.
— Да, корабът е готов и аз много бих желал да си тръгна, Маргарет.
Възрастната жена явно не бе обмисляла възможност за бягство от много време.
Орли провря ръка през пречките.
— Моля те, Маргарет.
Преди Маргарет Коликос да отговори, група кликиси притича по коридора, сякаш повикана по спешност. Старата жена наостри уши, като че ли чуваше нещо, което никой друг не разбираше.
ДД завъртя глава.
— Улових ултразвуков сигнал от люпилото.
— Нещо става.
Дори тук, дълбоко в тунелите на древния град, те чуваха писукането и тракането, силния тътен на взривове.
— ЗВС ли идват? — обади се Нико от клетката. — Значи ли това, че сме спасени?
— Съмнявам се зевесетата да си мръднат задника за нас — каза Тасия. — Но може да са скитници. Може и да им е писнало да чакат да им се обадим.
На лицето на Маргарет се беше изписал истински ужас.
— Не, това не е човешка армия. Мисля, че сме нападнати от друг кошер.
— Искаш да кажеш, че ни нападат други кликиси? — попита Роб.
— Нападат люпилото. Другите кошери вече са започнали да увеличават териториите си и да се унищожават взаимно. Сега ще видим дали люпилото на Ларо е събрало достатъчно познания, за да спечели срещу тези врагове.
Кликисите тичаха по коридорите, заети да дават отпор на нападателите, и не обръщаха внимание на затворниците. Маргарет и ДД се отдръпнаха от пътя им. Експлозия пропука тавана на килията на Орли и по косата й се посипа прах. Още няколко бледи подобни на хора хибриди се стрелнаха покрай килията със странно тромава походка, следваше ги извисяващ се дарител — нов дарител. Той също имаше странни човешки черти.
Щом съществата минаха покрай тях, Дейвлин се възползва от суматохата и се хвърли върху дебелите решетки.
— Това е нашият шанс. И твоят шанс, Маргарет.
Докато се бият с другите, няма да се интересуват от нас. Можем да се измъкнем.
Засили се, блъсна пречките с цялата тежест на тялото си и няколко от тях се скъсаха.
— Прав си — съгласи се Маргарет и побърза да му помогне. — Да, мога да избягам. Да стана… свободна.
ДД изтича до килията на Орли, сключи ръцете си около една пречка, натисна силно и я счупи. Момичето се промуши през отвора, а ДД отиде да помогне на другите четирима затворници да се освободят.
Докато кликисите се биеха помежду си, малката група се измъкна през тунела.
126.
Адмирал Шейла Уилис
Совалката на генерал Ланиан изпусна ненужни показни струи от спирателните дюзи и кацна на ограденото на понтонната база място. Както й бе наредено, Уилис бе изпратила до Компанията моторница, за да докарат Дрю Вардиан. Алаху излезе от дома си от гигантски празни черупки на медузи, а още петима собственици на големи стопанства от външните острови идваха насам заедно с двама от отговорниците за стадата на медузите. За всеки случай тя бе докарала и тримата тийнейджъри, които бяха откраднали двата рецирксорта от кулите.
Въпреки убийствената жега Уилис нареди войниците й да облекат черните си униформи и да се строят. Униформите бяха спретнати, косите сресани, ботушите из лъскани. Тя присви устни. Това нямаше да направи лошо впечатление на генерала. Внезапно обаче се намръщи.
През последните няколко часа „Юпитер“ непрестанно бе излъчвал кадри от клането на Уск. Уилис нямаше представа какво си въобразява, че ще постигне генералът, освен да предизвика силното възмущение на колонистите на Реджак. Изглежда, той се интересуваше повече от страха им, отколкото от сътрудничеството им. Така че тя реши да го остави сам да си изкопае гроба.
Уилис бе наредила да разпънат в базата голям прожекционен екран, та всички да видят станалото на Уск. Сред ужасяващата разруха лицето на един млад фермер — с разчорлена руса коса и зачервени очи — сякаш символизираше цялото престъпление.
— Ябълките ми! — крещеше той. — Хубавите ми ябълки!
След десет минути Уилис нареди на техниците да спрат звука. Картината бе повече от достатъчна.
Направи преглед на войниците, които стояха в параден строй и изпълваха по-голямата част на базата. Бе облякла официалната си униформа (макар да й беше нечовешки горещо с нея) с всички финтифлюшки. Беше закачила медалите си, бе препасала церемониалния си кортик и пистолета. Сивата й коса под адмиралската фуражка беше пристегната назад. Не намери за нужно да си губи времето с грим. Генерал Ланиан не го заслужаваше.