Выбрать главу

Лицето на Ланиан почервеня.

— Адмирале, получихте ясни заповеди да заличите всички следи от това съобщение.

Уилис се направи на изненадана.

— Генерале! Вие нямате правомощията да цензурирате думите на краля. Затова ни кажете, сега и тук, дадохте ли заповед за унищожаването на кораба на Камаров, след като сте конфискували товара от екти?

Ланиан се опита да избегне отговора.

— Не виждам какво общо има това със сегашната ни мисия. — Не беше особено сполучливо измъкване и всички разбраха какво означава. Войниците замърмориха неспокойно.

— Това значи „да“, доколкото разбирам? — Уилис плъзна поглед към началника на Компанията, към рибарите, Алаху и пастирите на медузи. Трите млади момчета бяха явно ужасени. Никой от тези хора не заслужаваше да бъде разпънат на кръст като бедните старейшини на Уск. — Генерал Ланиан, няма да принудя войниците си да направят нещо, което не бих направила самата аз. И няма да ги карам да следват заповеди, които не бих последвала аз.

— Така и трябва да бъде, адмирале. А сега ще дам заповед да…

Уилис измъкна зашеметителя от церемониалния си кобур и го повали с изстрел нервнопаралитична енергия. Генералът се свлече на подиума.

Петнадесетимата му стражи посегнаха към оръжията си, но Уилис изкрещя в микрофона:

— Не мърдайте! Арестувани сте. Като командващ офицер от Земните въоръжени сили освобождавам генерал Ланиан от поста му и го обвинявам, както и всички вас, във военни престъпления. — Хвърли поглед към екраните, които продължаваха да излъчват кадри от Уск. — Бих казала, че доказателствата са повече от достатъчни. Време е някой да постъпи правилно — та дори просто за разнообразие.

Войниците й, очевидно във възторг от неочакваните й заповеди, се затичаха, за да заловят петнадесетте ужасени хардлайнери.

127.

Престолонаследникът Даро’х

Дурис-Б бе експлодирала в изблик от светлина и топлина, бе се запалила наново и сега гореше в илдирийското небе. Седмото слънце вече не бе мрачно и мъртво. Но това не бе повод за радост.

Десет огнени топки изпълваха небето на Илдира като малки слънца. Въздухът бе пропит с миризмата на дим и изгорена кръв. Вътре в Призматичния палат престолонаследникът Даро’х се взираше през извитите панели на купола на небесната сфера и крещеше да се предприемат извънредни действия, но никой от съветниците му не знаеше какво да прави.

Първият разузнавателен кораб се бе върнал от Хоризонтния куп само преди час; екипажът му бе ужасен. Носеха много по-лоши новини, отколкото си бе представял магът-император. Дзелурия бе изгорена и унищожена, три други отломъчни колонии също. Нямаше оцелели. Тъй като трябваше да изпрати съобщение директно до баща си, престолонаследникът изпрати Язра’х да доведе Колкер: зеленият жрец можеше да използва телевръзката и фиданката в оранжериите на покрива, за да се свърже с Терок и да повика мага-император на Илдира.

Но Колкер и всичките му последователи се бяха запалили и изгорели. Илдирийците панически бягаха по улиците. Ужасът им отекваше през мрежата на тизма, но Даро’х го изблъска настрани и се опита да овладее паниката. След като баща му не беше тук, той трябваше да поеме задълженията му. Илдирийската империя разчиташе на него.

— Какво искат, престолонаследнико? — попита един от администраторите и погледна към заслепяващата светлина над небесната сфера. Придворните се бяха скрили в Призматичния палат, сякаш той можеше да ги предпази, но Даро’х добре знаеше на какво са способни лудият губернатор и неговите фероуи.

Стражите нахлуха в залата, вдигнали кристалните си катани, готови да умрат, за да защитят престолонаследника. Ала не можеха да го предпазят, като просто хвърлят телата си в огнената буря.

Язра’х се спусна към Даро’х. Лицето й бе зачервено, косата й — влажна от пот, очите й грееха. Трите й превъзбудени котки подскачаха след нея. Носеше голямо черно покривало, което един скитнически търговец бе донесъл от Константин III.

— Ако твърденията на тоя човек са верни, това ще те предпази от топлината. Носи го.

— Не мога да се крия от фероуите под някакво си покривало.

— Ще го носиш! — Тонът на Язра’х не търпеше възражения.

Десетте огнени топки изпуснаха ярък пламък — като изригване на слънчева буря — и една от кулите на Призматичния палат се напука и рухна. Стражите закрещяха, хората побягнаха от падащите в мелодичен порой парчета димящ кристал. Даро’х почувства скъсването в тизма, когато почти сто илдирийци загинаха наведнъж.