— Да открия ли огън, господарю?
Джора’х не знаеше какво да каже. Слънчевият флот да открие огън срещу Земните въоръжени сили? Това беше безумие. Току-що беше сключил съюз с крал Питър.
— Тези кораби може и да са наши врагове, Джора’х — каза Нира. — Не разчитай ЗВС да са разумни… — Отново докосна фиданката и изпищя: — Фиданката в Призматичния палат! Унищожена е. Отрязана е… Дръвчето просто… изгоря.
Джора’х се вгледа в земните кораби, които препречваха пътя му.
— Да. Ако не се отместят, нямаме избор, освен да открием огън. Подгответе се.
Дреднаутът го лиши от възможността да решава: стреля без предупреждение и порази двигателите на бойния лайнер.
Още попадения разтресоха корпуса. Нира стисна фиданката, за да я предпази. Джора’х се хвана за перилата, докато корабът се накланяше под краката му.
— Защо стрелят по нас? — Изгарян от огъня на фероуите през тизма, той не можеше да мисли ясно. Илдира беше в ужасна беда. — Трябва да се измъкнем оттук!
— Двигателите не работят, господарю.
— Открийте огън. Целете се в дреднаута. Направете необходимото, за да се измъкнем.
Беше объркан. След тази мисия за мир и разбирателство на Терок не можеше да си представи, че може да се окаже въвлечен във война.
— Инженерите вече работят, господарю. Но не знаят дали ще могат да извършат поправките навреме.
Въпреки зловещата топлина и болката, струящи през фиданката й, след като фероуите бяха поразили Колкер, Нира трябваше да докладва какво става. Магът-император бе в опасност. Може би крал Питър или някой от скитническите кораби, или дори вердански боен кораб можеше да долети от Терок и да се притече на помощ.
На екрана се появи адмирал от ЗВС.
— Аз съм адмирал Естебан Диенте и предавам официалната покана на мага-император. Настояваме да се присъедините към нас.
— Покана? Вие стреляхте по флагманския ми кораб. Това е акт на война срещу Илдирийската империя.
Лицето на Диенте бе каменно.
— Председателят Венцеслас желае да обсъди предложения от взаимен интерес с вас, сър. Имам инструкции да ви ескортирам с полагаемите се почести до Земята.
— Отказвам! Току-що научих за разразила се криза в Илдира. Трябва да се върна в Призматичния палат незабавно.
— Това не е възможно, сър. Тъй като двигателите ви са повредени, ще взема кораба ви на буксир.
Яки магнитни лъчи вече бяха насочени към корпуса на илдирийския кораб. Джора’х усети разтърсването, докато ЗВС се скачваха.
— Отвличат ни! — извика Нира.
— А Миджистра е в пламъци! — Джора’х се обърна към Диенте. — Трябва да се върна незабавно, неотложно е. Моля ви, оставете ме да отида на Илдира. Веднага!
Диенте отвърна съвсем спокойно — личеше, че е упражнявал думите си много пъти:
— Вече говорихте с водача на престъпно правителство. Председателят, оторизираният представител на Земята, просто иска да му отделите също толкова време.
И без да остави мага-император да отговори, Диенте прекъсна връзката.
Джора’х беше пленен, а бойният му лайнер беше безпомощен. Императорският палат бе погълнат от пламъците на отмъщението на Руса’х.
Бойният лайнер тромаво се клатушкаше. Земните кораби го влачеха към Земята. А Джора’х не можеше да направи нищо.
129.
Маргарет Коликос
Сред трясъците от битката между двата кошера на Ларо бягащите хора изглеждаха по-незабележими и от молци сред снежна виелица. Воините насекоми посичаха противниците си, кликисите на Ларо стреляха със странните си оръжия срещу също толкова причудливите разрушителни устройства, създадени от нахлулия кошер.
Бегълците следваха коридорите и се опитваха да заобикалят шумните места. Докато се разминаваха с двама сблъскващи се воини, един шип засегна Роб. Тасия успя да го дръпне настрани, преди острието да се забие докрай.
— Някой би сметнал за забавен факта, че насекомите размазват хората — обади се ДД.
— Мълчи, ДД — сряза го Маргарет.
Още покрити с шипове нападатели от враждебния кошер влетяха през новата транспортална стена, малки групи продължаваха да извират и от стария транспортал. Маргарет забеляза определени разлики в двете биещи се групи. Телата на нашествениците напомняха за старите кликиси и бяха с червени и сини петна по черупките. Воините от кошера на Ларо бяха видимо по-добри — все пак бяха родени, след като дарителите бяха взели ДНК-то на колонистите. Еволюция, подобрение. Макар да нанасяха сериозни поражения, нашествениците бяха систематично избивани.
Маргарет беше наясно, че трябва да избягат преди края на битката. Които и кликиси да спечелеха, щяха да насочат вниманието си към пленяването и избиването на хората. Не вярваше, че наистина могат да избягат, но въпреки това се съгласи да води.