— Не мислех, че някога ще напусна кликисите, ДД.
— Искаш да останеш тук ли, Маргарет Коликос?
— Определено не. Но не съм сигурна дали все още съм част от останалия свят. Минаха години, откакто за последно видях Антон, и не знам много неща за Спиралния ръкав.
— Мога да ти разкажа какво се е случило. — Приятелското компи винаги се радваше да помага. — Но и моите данни са малко остарели. Сирикс не ми даваше достъп до важна информация, докато бях негов пленник.
Дейвлин ги водеше през тунелите. Присвил очи от болка, Роб изпъшка:
— Кликиската битка май е единственото важно нещо в момента.
Като си спомни коя беше навремето, Маргарет отхвърли и последните си колебания и каза:
— ДД, когато бяхме на Рейндик Ко, аз бях съвестен управител на археологически разкопки, решителен водач и талантлив учен, нали?
— Мога да възпроизведа много от старите ни разговори дословно, ако желаеш. Това бяха най-удовлетворяващите мигове от съществуването ми.
Орли ахна и спря до една ниша: ДД бе открил синтезатора на момичето и го бе донесъл тук. Орли го взе и просълзена възкликна:
— Баща ми ми го даде!
С чести напътствия от Маргарет и ДД Дейвлин Лотце водеше групата из тъмните проходи. Накрая видяха далече напред слънчева светлина и ускориха крачка.
Навън стотици от кликисите от новото поколение разкъсваха враговете, които извираха през транспорталите. Буболечките се блъскаха и трошаха черупките си, късаха крайниците си. Разузнавачи и нападатели летяха и бомбардираха със секрети, за да приковат и избият вражеските кликиси. Хаосът беше пълен.
Група бледи хуманоидни кликиси воини се нахвърли върху един от дарителите на вражеското люпило. Маргарет видя как го повалиха и го смачкаха в разбитата му броня.
Отворът, пред който се озоваха, бе на двадесет метра от земята.
— Нямаме достатъчно дълго въже — каза Нико.
— Значи ще се наложи да стигнем долу по друг начин — каза Дейвлин и тръгна обратно.
Маргарет притеснено се вгледа в хаоса навън. Кликисите нашественици скоро щяха да загубят.
— Нямаме много време.
130.
Адмирал Шейла Уилис
Адмирал Уилис поддържаше информационно затъмнение в базата и нито мантите й, нито „Юпитер“ имаха представа какво се е случило. Уилис насочи усилията си към ограничаването на щетите.
Петнадесетте хардлайнери на Ланиан крещяха на войниците й и ги наричаха метежници. Един надвикваше всички:
— Ние сме ваши другари! Вашият адмирал току-що простреля главнокомандващия на Земните въоръжени сили. Ще ви изправят пред военен съд и ще ви екзекутират.
Всички млъкнаха, когато Уилис го простреля със зашеметителя си.
Тя размаха оръжието и каза високо:
— Ако това е единственият начин да ви накарам да млъкнете, ще застрелям още един.
Стреснати, но и вбесени, хората на Ланиан млъкнаха.
Уилис извиси глас, така че да я чуват всички, и закрачи пред пленниците.
— Иска ми се да вярвам, че войниците на ЗВС имат и мозък, освен храбри сърца, а генерал Ланиан не е използвал нито едно от двете. Нарушил е толкова много закони и устави, че няма да ми стигне времето до пенсия, за да ги изредя всичките. Погледнете как се хвалите с клането на Уск. И сега заплашвате да направите същото на Реджак! Вашият дреднаут взриви невинен търговец, който носеше само морска храна, за Бога! Ако някой от вас си мисли, че това е нормално, да ми го даде в писмен вид. Всъщност, докато сте в ареста, можете да ми напишете есе за гражданските задължения и отговорности.
Изчака няколко секунди, но никой не се обади. Собственият й екипаж обаче я обсипа с радостни възгласи. Хаким Алаху и другите водачи на Реджак изглеждаха доволни.
— Време е да действаме. — Уилис избра двадесет и пет души, в чиято вярност бе сигурна. — Да завладеем совалката, преди хората на генерала на „Юпитер“ да започнат да подозират нещо. Вече знаем, че си умират да натискат спусъка.
Качи се с хората си в совалката, наясно, че няма достатъчно огнева мощ, за да се изправи пред дреднаут на ЗВС. Трябваше да овладее нещата, преди да се стигне дотам.
Лейтенант-командир Бриндъл се изненада от появата й на мостика на водещата манта.
— Адмирале! Опитвахме се да се свържем с вас. След като генералът започна обръщението си към войските, загубихме контакт с повърхността.
— Да, имаше срив в комуникациите. — Тя бе настояла совалката да запази радиомълчание и бе излъчила само секретния си код, за да се качи на борда на мантата.