По високоговорителите на ЗВС се разнесе музика.
Странната мелодия накара всички кликиси да застинат. Орли спря, очевидно изумена като насекомите. От очите й бликнаха сълзи.
— Значи Дейвлин е успял!
Ефектът беше изненадващ и светкавичен. Дори кликисите на бойното поле се залюляха, макар че много от тях бяха твърде далече, за да чуят нотите. Но това, което чуваше един кликис, се чуваше от люпилото и объркването се разпространяваше из целия кошер.
— Добър начин да им отвлечеш вниманието — каза Тасия. — А и можеш да си припяваш с мелодията.
И затича към мястото, където кликисите бяха оставили наземните си машини.
Нико имаше чувството, че никога през живота си не е бил толкова изтощен. Наземното превозно средство — рамка с колела и двигател — щеше да им позволи да се придвижват много по-бързо, отколкото пеша.
Роб и Тасия минаха покрай шестима воини, които щракаха объркано, махаха с ноктестите си крайници във въздуха и се блъскаха едни в други, сякаш се давеха в мелодията.
— Не ни виждат! Да се възползваме от това!
Нико последва другите към машините. Кликисите нямаха охранителни системи и системите за управление не бяха сложни. Ала насекомите имаха много крайници и той не беше сигурен, че сам човек със своите само две ръце ще може да оперира успешно с контролните табла.
Кликиските воини се препъваха около тях, запленени от тъжните мелодии. Внезапно музиката спря. Високоговорителите в стария град замлъкнаха.
— Убили са Дейвлин! — проплака Орли.
— Едва ли. Сигурно само са спрели захранването. — Тасия се хвърли към най-близкото возило. — Бързо! Сега сме като във вакуум без скафандри.
Главите на кликиските воини се обърнаха към бегълците като прицелващите се системи на лазер. Странно неестествено тракане се изтръгна от гърлото на Маргарет — тя се опитваше да установи връзка с тях. А после нави металната кутия и познатата мелодия се заизлива.
— Бягайте! Качете се на някоя от машините!
— По-бързо! — извика Тасия. — Тичайте! Надявам се някой да знае как се управлява тази кликиска чудесия.
Маргарет насочи малката кутийка напред и остави музиката да свири за чудовищните същества, за люпилото. Най-близкият воин протегна един от членестите си предни крайници и внимателно, но неумолимо, изтръгна музикалната кутия от ръката на Маргарет. Двама разузнавачи се приближиха от двете й страни и я хванаха. Тя се опита да се бори, но те я вдигнаха във въздуха и без да я наранят, я отнесоха. Другите кликиски воини вече обграждаха останалите бегълци.
— Маргарет! — извика Орли. Нико я дръпна напред.
Трима кликиски воини тръгнаха към чуждоземното превозно средство, придружавани от по-високо същество — един от човешките хибриди. Беше с размерите на дарител. Екзоскелетът му беше блед, а издълженото тяло имаше мощни ръце и щипки за разкъсване.
Нико се поколеба, но Роб го бутна напред.
— Бързо, докато все още са объркани.
Тасия скочи в отворената машина, огледа контролното табло, бутна няколко ръчки, за да изпробва какво правят. Като че ли нищо не работеше.
— Това може да е най-краткото бягство в историята.
Тримата кликиски воини и бледият хибрид се приближаваха. Роб скочи до Тасия и започна да оглежда лостовете за управление.
Воините ги заобиколиха и вдигнаха острите си крайници. Нико се вгледа в лицето на белезникавия хибрид. Чертите на чудовището бяха ужасяващи, но и много познати. Пластичното променящо се лице зад твърдите лицеви плочки сякаш навяваше стари спомени, опитваше се да възстанови ехо от миналото си съществуване.
Внезапно Нико видя в лицето на чудовището майчините си черти — проблеснаха сред поредицата непознати лица на други скитници и колонисти. После, сякаш съществото го позна, призрачното лице на Марла Чан Тайлар изплува отново.
Орли — скочи до Нико и се опита да го издърпа в машината — също забеляза приликата с Марла Чан Тайлар, жената, която се бе грижила за нея. Вцепенен, Нико очакваше съществото да убие и двамата.
Вместо това гротескният хибрид се обърна към един от другите воини, хвана го през гръдния кош, усука черупката с все сила и изтръгна главата на съществото. Изненаданият воин изтрака и размаха криле, преди да падне в гърчове на земята.
Други двама воини, насочвани от шокираното люпило, се извърнаха от бегълците и яростно се нахвърлиха върху хибрида, който ги бе предал. Бледото чудовище ги посрещна с мощни удари.
— Хайде! — викна Тасия.
Нико тръгна заднишком и се блъсна в машината: не можеше да откъсне очи от битката. Роб го дръпна за ръката и изкрещя в ухото му: