Огненото кълбо отмина. Повече от половината дуелисти бяха паднали. Един от оцелелите извика немощно:
— Давай, Язра’х! Отведи престолонаследника в безопасност.
Най-накрая стигнаха до фонтана, където седемте потока се пресичаха и се изливаха към мястото за преразпределение на водите. Осира’х се наведе над зеещата дупка.
— Слизали сме долу. Можем да се спасим, ако скочим.
— Послушайте Осира’х! — Язра’х нямаше време за съмнения. Даро’х смъкна защитното покривало и пристъпи напред, за да помогне на децата.
Огненото превъплъщение на падналия губернатор на Хирилка се появи от близката сводеста врата, около него сияеше ослепителна светлина. Лицето му бе спокойно и удовлетворено, гласът му тътнеше като гръм:
— Къде е Джора’х?
— Баща ми е в безопасност! — извика Даро’х.
Една от котките на Язра’х изръмжа и се хвърли към пламтящото гърло на губернатора. Руса’х махна небрежно с ръка и пламъците около него се превърнаха в непристъпна стена. Язра’х изпищя, когато котката й изчезна в облаци пушек. Другите две животни завиха, но Язра’х ги дръпна назад. Лицето й се сгърчи от болка. Но не можеше да се жертва толкова глупаво.
— Осира’х, скачай във водата. Бързо!
Момичето хвана брат си Род’х и скочиха заедно в пенливия водопад. Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н ги последваха.
От дланите на Руса’х изскочиха пламъци. Язра’х едва успя да вдигне топлоустойчивото покривало и да го разгъне пред себе си, Даро’х и двете котки. Огненият порив ги блъсна, въздухът се нажежи и тя усети как пламъците изгарят пръстите й.
Последните няколко дуелисти сключиха огледалните си щитове и се спуснаха срещу лудия губернатор. Вдигнаха копията си, за да изстрелят нови лазерни залпове. Един дори заби кристалното си копие в пламтящото му тяло. Превъплътеният фероуи се сгърчи и извика. Кристалното копие се счупи. Вълна от огън заля дуелистите и те паднаха до един. Дори броните им не можеха да ги спасят от мощта на подобна атака.
— Трябва ли да стоя и да гледам как умират за мен? — проплака Даро’х.
Язра’х го бутна към водопада.
— Не! Трябва да използваш времето, което ти спечелиха, за да избягаш. — Блъсна го грубо в пенещата се вода, после изрита колебаещите се котки след него. Руса’х вече запращаше нова огнена вълна, но Язра’х скочи с главата надолу в изпълнения с пръски грохот. Пламтящата вълна забърса спускащите се потоци и вдигна огромен стълб бяла пара.
Язра’х прелетя десетина метра и се гмурна в дълбокия басейн. Кожата й бе покрита с мехури, косата й бе изпепелена, тя почти не виждаше. Двете котки пляскаха до нея.
— Насам — извика Осира’х.
Заплуваха по течението. Каналът минаваше през истински катакомби. Накрая стигнаха един от изходите под хълма. Далече от Руса’х.
Освен тях водата носеше изгорелите тела на поклонници, убити от прелитащите кълба. Язра’х издърпа подгизналите Осира’х и Гейл’нх на брега, в тинята, която полепна по зачервената им кожа. Даро’х пък помогна на Род’х да измъкне сестрите си и побърза да се обади на адар Зан’нх. Отговорът дойде бързо.
— Открихме ви. Ще изпратим катер да ви вземе. Не можем да се бием повече с тези огнени кълба.
Корабът на адара профуча покрай няколко огнени кълба над тях и от корпуса му се откъсна малък катер.
След секунди Язра’х, престолонаследникът, Осира’х и четиримата й братя и сестри, заедно с двете исикски котки, влетяха в спасителния кораб, уплашени, изтощени и обгорени. Но живи. Всички бяха живи.
Катерът на Слънчевия флот остана на земята повече от две минути, преди да се устреми към флагманския кораб и да остави пожарите на Илдира зад себе си.
136.
Тасия Тамблин
Очуканият покрит с кръпки и прах корпус на „Оскивъл“ беше най-красивото нещо, което Тасия бе виждала.
След бягството си от кликиския град те бяха подскачали по неравния терен, ориентираха се по звездите, инстинктите си и решителността си. ДД правеше всичко по силите си, за да ги напътства, докато Роб и Тасия се бореха със странното управление. Някои кликиси се бяха втурнали след тях, но бегълците ги бяха оставили далече зад себе си.
Роб спря машината до кораба и Тасия със стон се смъкна на земята. Макар да бе бързо, кликиското возило нямаше нищо общо с удобството.
— Качвайте се, бързо. Трябва да отидем до пещерите. Не ми се мисли как ще кацнем там, но не можем да губим повече време.
Орли посочи напред.
— Там има някой… О, това е господин Стайнман!
Стайнман, Крим Тайлар и още трима скитници стояха до транспортния кораб с оръжия в ръце.
— Крайно време беше — каза Стайнман. — Защо се забавихте толкова?