— Благодаря, че ме приехте сред вас. И благодаря, че не ме накарахте да ходя по дъската.
— И гледай да не ме караш да съжалявам за решението си, по дяволите.
— Няма. Обещавам. — Не можеше да откъсне очи от Зет и не вярваше, че това омайващо чувство някога ще си отиде. — Ще ми се баба ми да беше тук, за да ни види. Вие с Мадам Брадвата имате доста общи черти.
Патрик можеше само да си представи каква би била реакцията на Морийн Фицпатрик, когато научи, че благородният й внук, с всичките си семейни задължения и отговорности, е решил да се ожени за скитничка. Баба му щеше да излезе от кожата си, но нямаше думата по въпроса — което вероятно щеше да я разтревожи повече от всичко останало.
Келъм свали лентата, върза ръцете им една за друга и стегна възела. Патрик откри, че му е по-удобно да обърне дланта си към дланта на Зет и да сплете пръсти с нейните.
— Сега сте свързани от връзките на живота и връзките на любовта. Възелът ще е винаги с вас, независимо какво виждат другите. — Келъм отстъпи назад и сложи ръце на кръста си. Сякаш очакваше нещо.
— Какво трябва да направя? — прошепна Патрик.
Зет се приведе към него и го целуна страстно. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, Патрик промърмори:
— О, тази част ми харесва.
138.
Сирикс
Още от събуждането си преди векове Сирикс знаеше, че оцелелите черни роботи не могат да вярват на никого. Той ненавиждаше кликисите, беше наясно, че илдирийците накрая трябва да бъдат унищожени, и се бе научил да мрази новодошлите — хората.
Отказваше да повярва, че могъщият му метален рояк може да бъде победен.
От флота му от откраднати кораби на ЗВС бяха останали само двадесет, един от които — дреднаут. Няколко независими групи черни роботи се бяха завърнали, за да се присъединят към корабите му. Но Сирикс и спътниците му все още не бяха в безопасност. Те преследваха кликисите, движеха се от битка към битка.
Непрестанно намаляващото му ядро верни последователи се придвижваше от система към система. Повече от две трети от бойните компита вече бяха унищожени. Още по-болезнена беше загубата на хиляди уникални черни роботи, могъщи машини с дълги спомени. Всички тези другари…
Сирикс бе планирал да завладее Спиралния ръкав, да си върне всички кликиски светове и да унищожи хората. Ала новодошлите кликиси изглеждаха неуязвими, а броят им — неизчислим. Макар роботите да разполагаха с оръжията на ЗВС и стратегическо предимство, кликисите надделяваха над тях отново и отново и разрушаваха корабите им с огромните си кораби-рояци.
Временно се налагаше да се спусне на земята. Изстрадалите кораби се върнаха на мястото, което Сирикс смяташе за свое родно, поне за този цикъл на съществуване. Двадесетте кораба пристигнаха в системата на Хирилка и се приближиха към ледената луна, където първата група роботи бе лежала замразена хиляди години. Според дългосрочното им споразумение с илдирийците роботите бяха чакали тук, потопени в хибернация, докато магът-император не бе изпратил работниците си на Хирилка, та „случайно“ да ги събуди — преди петстотин години.
Луната изглеждаше подходящо място, за да се възстанови и да изработи план. Дали не бе най-разумно да се скрият за още хиляда години? Точно това трябваше да решат сега. Кацнаха на неравната повърхност на ледената луна.
Както винаги, ПД и КТ го съпътстваха.
— Искаме да видим това историческо място — каза ПД.
— Луната на Хирилка сега е наше убежище. Първоначалният ни план претърпя доста промени.
Като подскачаше по заледената луна, Сирикс лесно откри останките от хибернационния кошер. Някои от тунелите, прокопани от илдирийските миньори, се бяха срутили през последните петстотин години. Илкот и още два робота разчистиха парчетата. Някой докара топлинни резачки и прогори нов проход към базата им в леда.
След като навлезе дълбоко навътре, където температурата бе много ниска, Сирикс най-накрая се почувства в безопасност.
— Загубите са нашата основна слабост — каза той на насъбралите се черни роботи. — Избихме стотици хиляди, може би милиони кликиси и все пак люпилото произвежда нови и нови воини, строители и всякакви други породи.
Илкот завъртя глава. Червените му оптични сензори оставяха кървав отблясък върху заледените стени.
— Когато някой от роботите ни пада, това е неоценима загуба. Невъзстановима.