Выбрать главу

— Да, мисля, че ще е хубаво.

142.

Председателят Базил Венцеслас

Според инструкциите на Базил бойният лайнер на мага-император бе докаран на Земята без излишна шумотевица. Задържан от мощни магнитни лъчи, красивият кораб беше закаран до базата на ЗВС на Луната и акостира на място, където не можеха да го видят случайни наблюдатели. Джора’х трябваше да бъде обработен и инструктиран подробно, преди председателят да му позволи да се появи пред обществеността.

Базил поклати глава. Още един от предполагаемите съюзници, който се бе обърнал срещу Ханзата, поредното разочарование, поредното предателство…

Адмирал Диенте заслужаваше похвала за ефективното провеждане на операцията. Уилис, от друга страна, трябваше да бъде екзекутирана за измяна. Генерал Ланиан и некадърните му, но видимо лоялни войници се бяха върнали позорно у дома. Базил беше толкова бесен, че отказа да говори с Ланиан, макар той отчаяно да настояваше за среща. Може би адмирал Диенте трябваше да бъде поставен начело на Земните въоръжени сили — все пак той бе единственият, изпълнил успешно възложената му задача…

Базил се отправи със заместника си към Луната. Тъй като магът-император имаше поне една зелена жрица на борда, първоначално бе възнамерявал да доведе и Сарейн, посланика на Терок, но тя бе задавала твърде много въпроси и бе отправяла прекалено много критики напоследък. Реши да я държи настрана. Вече не й се доверяваше напълно.

Колкото до Каин… Заместникът беше очевидно разтревожен, докато пътуваха към базата на ЗВС.

— Съмнявам се, че Илдирийската империя някога ще ви прости.

Базил въздъхна.

— Знам, че няма да го оцените, но ви уверявам, че това е правилното решение. Виждам светлината в края на тунела. Всичко ще се нареди, щом магът-император се вразуми.

В лунната база не бяха предвидени излишни удобства. Тя беше изчистено, функционално съоръжение, където обучаващите се военни свикваха да понасят липсата на комфорт. Подовете и стените бяха каменни, мебелите бяха от метал и стъкло, произведено от реголит. Джора’х сигурно никога не бе живял при подобни аскетични условия в своя хедонистичен живот. Базил не му съчувстваше.

Макар магът-император да чакаше, Базил не бързаше да се срещне с него. След пристигането си на Луната председателят се преоблече в строг костюм и провери външния си вид, преди да влезе в зоната; където бе задържан илдириецът.

Войници на ЗВС пазеха вратата към казармата, предоставена на мага-император и неговата свита. Заложниците ползваха общи санитарни възли и ядяха стандартните дажби на ЗВС в обща столова. Базил беше сигурен, че ще свикнат — нямаше къде да идат.

Джора’х изглеждаше възбуден и мрачен. За разлика от дебелия си предшественик, този маг-император се бе отдалечил от Призматичния палат. Вероятно вече съжаляваше за това. Ако само не бе отишъл първо на Терок…

— Добре дошли в Ханзата — приветства го Базил. — Извинявам се за условията. С времето ще ви осигурим допълнителни удобства.

— С времето? — Джора’х тръгна към Базил. — Не можете да ме държите тук. Аз съм магът-император на Илдирийската империя, а не пионка или заложник, с когото можете да се разпореждате, както ви скимне.

— Вие сте мой гост. Като се имат предвид времената на политически промени, Теранският ханзейски съюз и Илдирийската империя имат доста неща за обсъждане. След като приключим дискусиите си, с удоволствие ще ви пусна да се приберете у дома.

— Трябва да се върна на Илдира незабавно! — извика гневно Джора’х и плитката му се нави като змия. Базил примигна, изненадан, че се движи сама.

Зелената жрица застана до Джора’х и каза високо:

— Илдира е нападната от фероуите! Миджистра е в пламъци. Магът-император трябва да е там, за да поведе хората си. Слънчевият флот търпи поражение.

Базил прие неочакваните новини с голям интерес. Какво ли бяха направили илдирийците, за да ядосат фероуите? Е, щом вече отслабеният Слънчев флот бе зает с новия враг, толкова по-добре. Земните въоръжени сили нямаше защо да се тревожат за нападение от страна на Илдира.

— Тогава с радост ви предлагам безопасно място тук сред нас. Ние ще ви защитим.

Зелената жрица се обади отново:

— Вече изпратих съобщение през телевръзката. Крал Питър и кралица Естара знаят, че сте взели мага-император за заложник.

— Питър може да дойде тук, когато пожелае, и да се опита да го спаси.

Базил се радваше, че бе отнел фиданката на тази жена. Тя вече нямаше да изпраща или да получава нови съобщения. Откъснати, тези двамата бяха напълно под негов контрол.