— С падането на цените имаме две възможности: да останем тук и бавно да фалираме или да се преместим и да задлъжнеем още повече — обади се друг мъж.
Дел махна на Зет да се приближи.
— Ела тук, слънчице. Може би ти ще успееш да вразумиш тези… джентълмени.
Тя се усмихна зловещо.
— Разбира се, тате. Кой е най-неразбраният?
Лиона, стара зелена жрица, пристъпи напред измежду колоритно облечените скитници.
Смарагдовата й кожа беше украсена с много татуировки, в ръцете си носеше малка фиданка в саксия.
— Простете ми, че закъснях.
Тя беше изпратена тук, когато скитниците, терокците и колонистите се бяха съгласили да работят заедно. Дори след прекараните немалко седмици на това студено метално съоръжение Лиона все още не можеше да свикне с липсата на горите и откритите пространства. На Терок единственият начин да видиш небето беше да се покачиш по световните дървета и да излезеш над плътната зелена завеса. Тук тя почти непрекъснато съзираше небето.
Някои скитници мислеха, че не е добра идея да се оставя чужденец, дори зелен жрец, да научи много за тях, но повечето се оплакваха, че чували за важните събития много по-късно, отколкото трябвало. Лиона можеше да предава новини през телевръзката, а и да изпраща съобщения на други кланове. След като осъзнаха ценността на тази възможност, работниците засипаха бедната жена с искания. Накрая Дел внедри приоритетна система за съобщенията, тоест „Първо деловите писма, любовните после“.
Лиона даде обичайния си отчет: изброи шест нови клана, започнали търговия на Ирека, и десетина свята, които вече имаха достъп до зелени жреци благодарение на новата програма и решителните действия на крал Питър. Съобщи и общото количество екти, изнасяно от Бариморова скала и други изолирани складове, количество, което нарастваше всяка седмица.
— Освен това беше изпратен екип, който да върне оранжерийните астероиди на Чан в системата Хрени.
Това накара присъстващите да се разбъбрят.
— Явно не липсват големи мечти и велики амбиции, за разлика от здрав разум — подхвърли Дел и погледна дъщеря си. — Когато говори с Нико Чан Тайлар, той спомена ли нещо по този въпрос?
— Не беше в списъка на темите му за разговор. — Нико толкова се изнервяше в нейно присъствие, че едва успяваше да изпелтечи някое изречение. Зет не смяташе, че е чак толкова плашеща.
— Е, тогава за какво говорихте? А?
Зет прикри лошото си настроение.
— Ще го обсъдим по-късно, тате.
— Хм, определено звучи интересно.
Зет го стрелна с поглед, който го накара да млъкне.
След малко Дел обяви срещата за закрита. Шефовете на мините отидоха да мушнат надрасканите си послания в ръката на Лиона. Зелената жрица щеше да седне на открития балкон и да прочете всяко през телевръзката.
Зет и баща й минаха през стола на небесните мини, за да обядват.
Взе да ми писва от всичките тези спорове и интриги. — Той сложи подноса си до нейния. — Не ме разбирай неправилно, небесното миньорство е първата ми любов, но всъщност ми харесва да съм сам в небето на планета, за която знам, че е моя.
— Можем да преместим съоръженията си някъде другаде.
— Твърде скъпо е. Вложихме толкова инвестиции, че…
— Но настояваш всички други да го направят.
— Точно така. Но аз бях пръв тук, по дяволите.
— Рос Тамблин беше пръв тук.
Дел почти се задави с горещия си чай и смени темата.
— Мислех си за разрастване.
— Разрастване? След като се опитваш да убедиш всички останали да се оттеглят?
— Нямам предвид небесни мини. Можем да възстановим корабостроителниците си сравнително бързо. Все някой ще го направи, ако не го направим ние, и ще изпуснем добрата пазарна възможност.
— Опитваш се да ме убедиш ли, тате, или ми обясняваш какво си решил?
— Е, три от космическите дока вече са сглобени и дори изпратих екипи да работят.
— Как ще ръководиш корабостроителниците и тази небесна мина едновременно? Не можеш да се раздвоиш.
— Едната възможност е ти да поемеш корабостроителниците…
Тя поклати глава.
— Не, благодаря. Това ще ме направи бабичка още преди да навърша двайсет и пет.
— За мен винаги ще си останеш малкото ми момиченце. — Той се засмя. Тя не. — Реших, че ще реагираш така, затова поговорих с Ден Перони. Той е добър мениджър и търси нещо повече от това да лети напред-назад с „Настойчиво постоянство“. Има амбицията да стане следващият говорител, да последва пътя на дъщеря си.
— А аз мислех, че ти самият се стремиш да станеш говорител, тате.
— Не, благодаря. Това ще ме превърне в старец, преди да стана на петдесет.