Ланиан не харесваше особено бюрократите и администраторите, но се нуждаеше от човек с умения да организира тези сложни дейности. Никога досега не му бе хрумвало, че адмирал Стромо може да му липсва…
Стигна до гигантското колело на администраторския док, скачи кораба и слезе. Не очакваше параден оркестър, но се бе надявал някой да забележи идването му. Насочи се право към контролния център, като се опитваше да се настрои към малко несигурната гравитация на въртящата се станция. Стените на централната зала бяха осеяни с екрани, показващи диаграми на траектории; диспечери на космическия трафик запълваха всеки стол, крещяха заповеди и отклоняваха съдове, докато се бореха с множество други проблеми.
Пилотиран от човек влекач се бе закачил за наполовина запазен илдирийски боен лайнер. Влекачът беше малък, но с мощни двигатели. Приличаше на мравка, която носи двадесет пъти по-голям товар на гърба си. Но макар че пилотът беше планирал достатъчно тяга, за да изтегли тежкия товар, не бе пресметнал мощността, необходима, за да намали скоростта при приближаването си към корабостроителницата, и горивото на влекача свърши, докато се мъчеше да убие скоростта.
Ланиан наблюдаваше бавно развиващата се катастрофа.
— Пилотът нищо ли не знае за импулса? Това е математика за средното училище.
— Помощ! — проплака пилотът на влекача. — Нямам гориво, маневреност…
— И никакъв шанс да се спасиш! — измърмори Ланиан.
Два влекача вече бързаха да помогнат, но илдирийският лайнер неотклонно се приближаваше към заградената зона с части от двигатели. Единият влекач опита да го избута настрани, но предстоящата колизия беше неизбежна. Влекачът успя да се разкачи в последния момент и отплава настрани.
— Някой да ме вземе! — примоли се пилотът.
— Има да чакаш! Дори не искам да гледам какво ще стане с теб.
Но не можеше да откъсне очи от ставащото. Вторият влекач се закачи за бойния лайнер и започна да го бута, но беше твърде късно — пилотът го бе ускорявал цели девет часа, така че няколко минути тласък не можеха да отклонят товара достатъчно, за да променят нещата.
— Разкачете се! Разкачете се! — извика един диспечер. Вторият влекач остана свързан за още няколко мига, после се отказа. Илдирийският боен лайнер се сблъска със загражденията и влетя сред частите като астероид.
Ланиан поклати глава и въздъхна.
— Некадърници! Проклети некадърници, до един! Това ли е последната надежда на Земята?!
Не гореше от желание да предаде доклада си на председателя.
17.
Натон
Зеленият жрец беше съвсем сам на Земята.
Бе прекарал седмици под домашен арест в Двореца на шепота, макар да му бе разрешено да получава сведения и заявления по телевръзката, за да ги докладва на председателя. Базил Венцеслас обаче бе убеден, че жрецът изопачава докладваното, и отказваше да повярва, че толкова много колонии ще последват непрокопсаника крал Питър и ще се обърнат срещу него.
Натон — гледаше как машините поливат терокските растения около фиданката — вдигна глава и видя председателят Венцеслас да се приближава към отворената, но охранявана врата. Следваха го капитан Маккамон и двама кралски стражи.
Натон не осъзна, че погледът му се е задържал върху капитана. Маккамон също не бе съгласен с решенията на председателя и заедно с Натон бе помогнал на краля и кралицата да избягат. Но почти никой не знаеше за това.
— Реших да бъда щедър, зелени жрецо — каза председателят. — Макар и да определих ясно задълженията ти, ти продължаваш да отказваш да изпълняваш дълга си и да предаваш съобщенията ми, както се изисква от теб.
Натон не се опита да му противоречи. Бяха обсъждали този въпрос много пъти.
— Смятате да ме екзекутирате ли, господин председател? Това ли се смята за справедливо наказание при отказ да се изпълнят заповеди от незаконно правителство?
— Питър е незаконното правителство. — Базил с усилие се овладя. — Няма да споря със зелен жрец. Ще ти дам един последен шанс — наистина последен. Единствен. Искам да прочетеш едно изявление. Предаде доста съобщения на крал Питър, нека сега да чуят думата на председателя. Така поне колониите ще могат да вземат честно решение.
Натон дори не погледна документа, който му подаваше Базил.
— Не мога да го направя, господин председател. Всички зелени жреци са единодушни: никакви съобщения от Ханзата или ЗВС няма да бъдат предавани, докато не подадете оставка и Земята не потвърди верността си към крал Питър и не се присъедини към Конфедерацията.
Базил остави документа на масата до фиданката. Зачака. Натон не помръдна. Тишината продължи няколко минути. Накрая Базил изсумтя с отвращение.