Выбрать главу

Ланиан едва не въздъхна от облекчение.

— Като се има предвид важността на мисията, трябва да покажем, че ЗВС полагат големи усилия. Може би няколко манти няма да са достатъчни. Мисля, че трябва да взема един от останалите три дреднаута.

Адмирал Уилис възрази:

— Ако просто ще изпращате умиротворителни сили през транспорталите, защо ви е притрябвал дреднаут?

Базил се обърна към офицерите си, все едно не е чул:

— Доводите на генерала ми изглеждат достатъчни. От този миг прехвърлям командването на дреднаута от квадрант седем на него.

— Моят „Юпитер“? — вбеси се Уилис. — А може ли да попитам какво ще правя аз междувременно?

— Ще оглавите корабостроителницата в астероидния пояс. Можете също така да ни помогнете за наборната ни инициатива. — Базил се обърна към Пайк, Сан Луис и Диенте. — Вие тримата съставете списък с най-ценните загубени колонии и направете оценка за възможните трудности при завладяването им.

— Предполагам, че преговорите или дипломацията дори не се предвиждат като възможност? — заяде го Уилис.

Базил не си направи труда да й отговори.

Ланиан се изправи, нетърпелив да напусне срещата.

— Ще потегля до два дни, господин председател. Обещавам да овладея кликиските планети бързо и ефикасно.

Базил потисна раздразнението си.

— Бързо и ефикасно. Да, това би било приятна изненада, генерале.

19.

Орли Ковиц

Водени от люпилото, кликисите никога не почиваха. Насекомовидните работници сновяха из руините и изливаха товар след товар полимерна смола, за да издигнат кулите по-високо, да укрепят стените и да превърнат чуждоземния град в истинска крепост. Като използваха странни машини, неизброимо количество кликиски труженици прочистваха и събираха намиращото се по хълмовете и превръщаха пръстта, пясъка и металните руди в полезни материали. Сплеснатата постройка в центъра на комплекса очевидно беше мястото, обитавано от мистериозния разум на кошера.

Сръчни монтажници продължаваха да изработват огромен брой идентични свързващи се кораби, които се изстрелваха в орбита за пробни полети, а после се приземяваха по групи. Агресивният флот изглеждаше като сила за инвазия. Нова трапецовидна рамка започна да се издига от каменистата площадка пред града от кули, основите на транспортал, много по-огромен от намерения в руините. Според Маргарет Коликос някои от другите кошерни люпила вече бяха започнали да се раздвижват. Люпилото на Ларо консолидираше рояка си и се подготвяше за защита.

Когато Маргарет изчезваше сред кликисите, ДД често прекарваше дните с Орли. Ксеноархеоложката все така се опитваше да комуникира с разума на кошера, чувстваше се длъжна да му обясни за хората и тяхната култура. Орли се надяваше да е успяла поне малко.

Сега ДД пак беше с нея. Внезапно отряд от породата на строителите се престрои в дълга редица, която за броени минути обгради селището. Колонистите гледаха смаяно, но никой не се опита да се противопостави.

А после кликисите започнаха да строят стена. Ограда.

Някои, най-вече от задържаните скитници, се опитаха да си пробият път, но бяха изтикани обратно. Никой не разбираше какво става.

Орли усети в сърцето си страшна тежест.

— Превръщат града ни в огромна клетка, като в зоологическа градина. А ние сме в центъра й!

Кликисите докараха от строителната зона платформи, на които имаше някакви ларвоподобни същества, изкопаха около града ров и им дадоха пръстта. След като я погълнаха, ларвоподобните същества започнаха да отделят смолиста спойка. Без да губят и секунда, строителите положиха основите и ги заляха със здравата полимерна смес.

Все пак пуснаха Маргарет да се върне в града.

Тя изглеждаше ужасно разстроена. Орли и ДД се спуснаха към нея. Струпаха се и други колонисти, всички крещяха въпроси и настояваха за отговори, сякаш Маргарет бе някакъв посланик на люпилото. Тя вдигна ръка и след като всички млъкнаха, каза отпаднало:

— Люпилото е разбрало за нашествие от черни роботи на планета, наречена Воламор. Смята да започне масирана атака през транспортала и да избие всеки робот там.

— Ами хубаво — каза господин Стайнман. — Да ги направят тия проклети машини на старо желязо.

Орли потрепери и добави:

— Не бих имала нещо против роботите да бъдат унищожени след онова, което направиха на Корибус.

Двама от едрите дарители си проправиха път сред воините и работниците, спряха и затракаха нещо. Маргарет се заслуша, сякаш разбираше какво говорят, но не преведе нищо.