Дейвлин Лотце кимна навъсено към стената.
— Но защо строят това?
Маргарет въздъхна:
— Люпилото настоява всички човешки колонисти да останат на едно място — тук! Затова.
— Искат да ни затворят? — извика Роберто Кларин възмутено. — В името на Пътеводната звезда, какви ги бръщолевиш?
— Не е ли очевидно? — намеси се господин Стайнман. — И това е само първата стъпка, по дяволите!
Другото компи в лагера, гувернантски модел с обозначение УР — бе дошло със задържаните скитници, — стоеше до седемте деца, за които се грижеше. Програмата му изискваше да ги обучава и защитава.
Недоволството нарастваше, но колонистите не можеха да се борят с кликисите. За щастие, благодарение на предупреждението на Дейвлин, хората бяха скрили хранителни запаси на места, където буболечките не можеха да ги намерят. Напоследък дажбите бяха оскъдни, но Орли бе свикнала с недоимък.
— Може би стената е за ваша защита — обади се ДД. — Напомня ми укрепленията около средновековните градове.
— Когато цъфнат налъмите — изръмжа Крим Тайлар.
— Обработеното дърво не може да цъфне. От биологична гледна точка е невъзможно.
— Това е шега, ДД — поясни Орли.
Метър по метър кликиските строители продължаваха да изграждат стената със зловеща прецизност.
— Ще трябва да съдействаме на кликисите и да се надяваме на най-доброто — каза Руис.
Дори на Орли това й се стори наивно.
Господин Стайнман тъжно поклати глава. Очите му бяха зачервени.
— Не ми харесва това. Никак дори. Напомня ми твърде много за концентрационни лагери, телени огради и газови камери.
— Това е било преди векове. Четох за него в училище — обади се Орли.
— Някои неща не се забравят никога. Но по-лошо от забравянето е да позволиш да се случат отново. А ние сами влязохме в капана.
20.
Сирикс
След като черните роботи прочистиха Воламор от човешката поквара, Сирикс изпрати бойните компита да започнат възстановяването. Черните роботи нямаха нужда от жилищата и постройките поради някаква функционална причина, а само като символ на великата си победа над изчезналите си създатели. Сирикс бе горделив.
Огромният транспортал на Воламор се издигаше като неподвижен проход по средата на улицата. Застанал до ПД и КТ, Сирикс обмисляше как тези координатни плочи могат да му помогнат в завоевателската му кампания. Черните роботи щяха да направят свое роене. Щяха да се разпръснат, да смажат всяка съпротива и да вземат всичко под контрол. Очите му светеха от мислите, преминаващи през кибернетичния му ум.
КТ беше първият, който забеляза промяната.
— Транспорталът се активира.
— Някой преминава — добави ПД.
Каменният лист зажужа, превърна се в стена от пращене, а после се разтвори.
Сирикс нададе електронен вик, за да извести другите роботи и бойните компита.
Петима бронирани кликиски воини, размахали странни оръжия в сегментираните си предни крайници, изскочиха от транспортала.
Сирикс се отдръпна.
— Това истински кликиси ли са? — попита ПД. — Не са ли изчезнали?
Черните роботи тичаха към транспортала. Бойните компита спуснаха рампи от корабите на ЗВС. Щом видяха роботите, кликиските воини нададоха гъргорещ боен вик и се хвърлиха в атака. Още десетина, после стотина се изсипаха през транспортала след тях.
Първият воин се стрелна напред и блъсна Сирикс. Роботът замахна с яките си крайници, за да пробие и среже екзоскелета на кликиса. Древното ехо на потиснатост, дори страх, прозвънтя през ума му. Черните роботи бяха построени здраво, извисяваха се почти три метра и бяха затворени в блестяща броня, а кликисите ги бяха дарили с бойни умения, близки до техните… но не толкова ефикасни. Сирикс извика на двете объркани компита:
— Защитете ме.
И натисна с всички сили, и прекърши два от четирите крайника на противника си. От тях плисна гнусна зелена течност.
ПД и КТ притичаха, задърпаха другите крайници на създанието и нарушиха равновесието му. Една от щипките изпусна Сирикс.
Черният робот заби мощната си ръка малко над гръдния кош на врага си и почти го обезглави. Обхванато от предсмъртни гърчове, съществото падна. Все още бе вкопчено в Сирикс, но роботът се освободи. ПД и КТ пуснаха мъртвия кликис.
Поток от мисли и въпроси прогаряше мисловните канали на Сирикс. Объркването, неверието и шокът забавиха реакциите му. Как бе възможно кликисите да оцелеят след нагласеното роене в хидрогските планети? Не, беше невъзможно. Завръщането на расата създателка не беше част от плановете му.