Выбрать главу

— Тамблин, казваш? От Плумас? Да не си момиченцето на Брам? А, значи идваш да се присъединиш към крал Питър? Не е лесно да разбереш къде лежи верността на човек тези дни.

Роб се намръщи.

— Да се присъединим към крал Питър? Че кога не сме били на негова страна?

— Ами ЗВС? Трябва да докладвам на генерал Ланиан. — Конрад очевидно бе смутен. — Видях много търговски кораби над новата ви столица, но нито един боен — нямате никаква защита.

Скитниците го изгледаха скептично. Един се изплю.

Един широкоплещест жрец, Солимар, ги поведе към дървесния град. Тасия оправи униформата си, доколкото можа, и махна едно сухо листо от рамото на Роб.

Конрад се бе намръщил угрижено.

— Не виждам други униформени. Нима ние сме единствените войници на ЗВС на тази планета?!

— В момента сте единствените — каза Солимар. — Но може би ще дойдат и още.

Влязоха в широка зала, украсена с пищни гоблени. Кралят и кралицата с корони, направени от криле на насекоми и полирани черупки на бръмбари, с одежди, подобни на онези, които носеха на Земята, ги гледаха благосклонно.

Конрад пристъпи напред и отдаде чест, Тасия и Роб го последваха. Като най-старша, Тасия заговори от името и на тримата:

— Ваши величества, идваме да получим назначение. Същевременно трябва да предадем доклада си на командващ офицер. Можем ли да говорим с генерал Ланиан или някой от подчинените му?

Питър и Естара се спогледаха и Питър отвърна:

— Аз съм вашият главнокомандващ. Вашият крал. Можете да докладвате на мен.

— И ние ви приветстваме — добави Естара. — Ще подновите ли клетвата си за вярност?

Конрад изглеждаше смутен от въпроса.

— Защо? Кога верността ми е била под съмнение?

— Обстоятелствата се промениха, лейтенант.

— Така… Къде е председателят Венцеслас? — попита Роб.

Гласът на Питър стана студен.

— Председателят Венцеслас вече не е част от законното правителство.

— Той се опита да направи държавен преврат — обясни Естара. — Успяхме да избягаме тук. Сега сме повече от Ханзата. Конфедерацията е истинското представителство на човечеството.

— Ами ЗВС? Ами генерал Ланиан? — попита Конрад.

— Членовете на ЗВС или са съучастници в опита за преврат, или не действаха подобаващо, когато бяха информирани за незаконните действия на председателя.

— Спомнете си думите на клетвата си — каза Естара. — Истинската ви вярност е към краля.

Конрад мълча и се муси часове, но с нищо не издаде какво мисли за новините. Тасия имаше чувството, че галактиката се е преобърнала наопаки… но пък тя никога не бе смятала, че Гъската е идеална. Може би промяната бе за добро.

По-късно, след като вечеряха, Тасия се заприказва с много скитници, разказваше истории и се отдаваше на спомени, опитваше се да се преструва, че всичко си е нормално. Роб, изглежда бе доволен да е тук, но пък баща му ставаше все по-неспокоен. Накрая ги привика настрани и заяви, че трябва веднага да си тръгнат.

— Трябва да напуснем, преди да конфискуват кораба ми и да ни арестуват.

— Шиз, за какво говориш?

— Но защо, тате? Ние сме тук. Кралят е тук. Направихме каквото се искаше от нас.

— Не съм доволен от обяснението, което ни дадоха. — Конрад се огледа трескаво, за да провери дали някой не ги подслушва — Искам да чуя версията на генерал Ланиан. Сигурен съм, че на Земята разправят друга история.

— Какво му е на обяснението им? — Роб беше наистина объркан.

— Тук няма никакви други войници на ЗВС. Това само по себе си говори много. Погледни тази сбирщина: шепа терокци, независими колонисти и скитници! Това не може да е истинската Ханза.

— О? Просто шепа терокци и скитници? — избухна Тасия. — Имаш предвид като брат ми Джес, който спаси всички ни? Като хората, които изпратиха верданските дървесни кораби, за да се бият с дрогите? Чу чичовците ми. Това е новото правителство.

Роб пое дълбоко дъх и каза замислено:

— След всичко, което видях, съм убеден, че нещата са много по-дълбоки от официалните прессъобщения на Ханзата. Мисля, че никога не сме знаели цялата истина.

— А и много добре знаеш, че това, което направи ЗВС със скитниците, е противозаконно — заяви Тасия.

Конрад обаче отказваше да повярва.

— Обвиненията на Питър са нелепи. Аз разсъждавам така: ако генерал Ланиан отказва да следва заповедите на краля, може би нещо не е наред със заповедите на краля. Може би Питър е бунтовникът, повел шепа въстаници, които отказват да изпълняват законните заповеди на Ханзата. — Погледна ги строго. — И двамата сте офицери на Земните въоръжени сили. Знаете каква е линията на командването. Връщането на Земята е единствената ни възможност в този момент.