Няколко слуги бързо окачваха отразяващи знамена на тънки прътове с везани въжета. Други нареждаха храна върху толкова много маси, че Джора’х се чудеше дали пилотът ще намери място да кацне. Дворцовите паметители стояха, слушаха и наблюдаваха, готови да запомнят всяка подробност от пристигането на Даро’х. Бюрократите определяха кои хора имат право да останат на терасата и кои трябва да бъдат пренасочени към съседни балкони. Стражите стояха мирно, вдигнали кристалните си саби към небето.
Десетки развълнувани млади жени, облечени в отражателни слънчевоенергийни дрехи и с обръснати, намазани с масло и нашарени с ярки бои глави, чакаха — те бяха в разплодителните списъци. Задължение на престолонаследника бе да има много деца от различни касти и да осигури ново поколение от благородно потекло, което да се влее в редиците на неговите придворни.
Животът на Даро’х щеше да е много по-различен отпреди. Заради реда си на раждане и образованието и обучението си, той никога не бе вярвал, че ще стане нещо повече от губернатор на Добро. Но всичко се бе променило след смъртта на предателя Тор’х.
Магът-император нямаше да позволи на този си син да води напълно безгрижен живот. Престолонаследникът имаше много приятни задължения и известно време се отдаваше на хедонистични наслади, но Джора’х бе направил грешката да поощрява Тор’х в това. Даро’х трябваше да бъде държан строго и изкъсо още от пристигането си.
Прислужниците бяха излъскали прозрачните плочки на терасата толкова идеално, та се създаваше илюзията, че корабът каца във въздуха. Щом слабият пламък от двигателите угасна и корабът застина на място, Джора’х тръгна напред.
В същия миг вратата на люка се отвори, Даро’х пристъпи навън и магът-император усети внезапно пробождане в сърцето, усукване в стомаха. Странната болка, която бе доловил в тизма, се усили. Синът му буквално трепна от болка под светлината на шестте слънца. Кожата на лицето му беше червена и напукана, обгорена; ръцете му сякаш бяха сварени.
— Даро’х! Какво е станало?
Младият мъж се олюля, после пристъпи напред.
— Тате! Господарю! Огънят идва. Фероуите! Удру’х е мъртъв!
— Губернатор Удру’х е мъртъв? Как? Не усетих нищо!
Как бе възможно да не усети смъртта на брат си?
— Преди да умре, фероуите го отделиха от тизма. Отрязаха го… и го погълнаха. Беше Руса’х, господарю. Той е жив… и гори.
Сухо, с тон, който пресече паниката на Даро’х, Джора’х заяви:
— Обясни подробно, престолонаследнико.
Бюрократите, стражите и очакващите жени загледаха мага-император объркано, сякаш той можеше да разсее смущението им и да им даде ясни отговори.
Даро’х пое дълбоко дъх, смръщи лице от болка и заразказва как фероуите дошли на Добро и как огнените им топки свистели из въздуха.
— Руса’х е с фероуите. Каза, че ще изгаря още, че може да изгори всички, ако се опитаме да го спрем.
— А теб защо те пощади?
— Защото съм син на мага-император. Моята връзка с вас е силна, но мисля, че той можеше да я пречупи, да я подпали, ако беше пожелал. Мисля, че искаше да ви предупредя, да всее страх във вас.
Джора’х осъзна положението с болезнена яснота. С опустошения Слънчев флот и отслабените илдирийци, какъв шанс имаха да се борят с огнените същества, които бяха не по-малко могъщи от хидрогите? Но той бе устоял на хидрогите и империята бе оцеляла.
— Даро’х, ще ми трябва силата ти. Нуждая се от моя престолонаследник.
През тизма Джора’х усети как синът му търси дълбоко в себе си. Сега, когато не се чувстваше напълно сам, младият мъж откри вътрешна смелост, не обгорена от страха.
— Но как ще го спрем?
— Като бъдем илдирийци. Когато сме сплотени, нашата раса е по-могъща от всяка външна заплаха. — Джора’х стисна ръката му. — Ти и аз, двамата, ще подсилим тизма. Научи ли къде смята да отиде Руса’х?
— Каза, че ще изкове връзки там, където се нуждае от тях.
26.
Превъплътеният Руса’х
Мъртвата звезда на Крена беше мястото на битката, загубена от фероуите, битката, която бе довела до угасването на слънцето. Макар да бяха загинали безчет хидроги, фероуите все пак бяха победени. Опустошителният удар бе разтърсил огнените същества.