Работникът се отмести встрани и се опита да мине покрай нея. Маргарет отново застана пред него и го плесна по главата.
— Чуй ме! — Повтори исканията си на езика на кликисите и ги поясни, като надраска основното в символни равенства в изпотъпканата пръст.
— Храна! За моя кошер. — Посочи заграждението. — Храна!
Люпилото неохотно, но бързо даде заповед. Четирима работници излязоха от едно от подземията и затикаха огромни контейнери, пълни с кликиска храна, към оградения град.
Дейвлин беше впечатлен.
— Добре. Сега да помислим как да доставим вода.
30.
Сирикс
Кликиските воини от Ларо се изсипваха през транспортала на Воламор и се сблъскваха със защитната линия на бойните компита. Компитата бяха могъщи бойци с яка броня и скорост на реакциите далеч над тази на обикновен човек. Но дори те не можеха да се сравняват с яростните насекоми-войни.
Сирикс се оттегли с цялата бързина, на която бе способно изкуственото му тяло. Кликисите продължаваха да се изливат през транспортала, а основните му сили от кораби на ЗВС бяха в орбита. Сирикс трябваше да стигне до дреднаута си и да използва оръжейната му мощ, за да заличи тази омразна раса още веднъж, така че даде заповед на двете компита:
— Качвайте се на най-близкия военен транспортьор.
— Някоя от мантите не е ли по-безопасна и с по-добри отбранителни възможности? — попита КТ.
Сирикс вече бе отхвърлил тази възможност.
— Мантите са големи и им трябва повече време за излитане. Самата им маса ги забавя.
Двете компита прилежно се затичаха към една от совалките на овъгления космодрум. Другите роботи се насочиха към реморите и започнаха да излитат в небето.
Сирикс забеляза, че много от кликиските воини се насочват към приземилите се крайцери, за да ги обградят. Значи целта им бяха мантите и ненавистните създания може би нямаше да се занимават с по-дребните кораби. Засега. Но двата жизненоважни крайцера щяха да бъдат загубени. Плюс още незаменими черни роботи.
Сирикс изпрати широкообхватен сигнал със заповед за отстъпление. Някои от черните роботи разтвориха черупките си, изпънаха крилете си и полетяха — и бяха поразени от кликисите, които разпращаха топки опустошителна енергия. Оръжията им нямаха нищо общо с онези, които Сирикс бе виждал навремето.
Двете манти вече бяха под ожесточена атака. Беше ги изгубил. Но все още не разбираше защо — и как — кликисите се бяха завърнали.
В отчаян опит да задържат кликиските воини, бойните компита се хвърлиха срещу тях. Разкъсваха екзоскелетите на враговете и телесните флуиди на насекомите пръскаха наоколо. Но нови и нови продължаваха да се изсипват през транспортала. Това не беше просто грабителска група, а цялата армия на кошера.
Насекомовидните воини смазваха бойните компита, сякаш изтръгваха бурени. Късаха изкуствени ръце и крака от металните тела, отскубваха главите им или просто ги пръскаха. Но пожертването на стотиците военни роботи бе спечелило на Сирикс достатъчно време, за да стигне до совалката. Компитата бяха изпълнили целта си.
ПД и КТ бяха вече на борда заедно с пет робота. Един беше в пилотската кабина и палеше двигателите.
Повечето бягащи роботи обаче се насочиха машинално към мантите, с напразната надежда, че големите бойни кораби ще ги защитят. Сирикс не бе успял да ги предпази от тази грешка. На двигателите им трябваха поне петнайсет минути, преди крайцерите да излетят. Една от мантите започна да стреля с всичките си язери срещу кликисите. Смъртоносните лъчи разкъсваха и тях, и бойните компита, оказали се на пътя им.
Още кликиси нахлуваха през транспортала — други породи: строители, събирачи, копачи. Люпилото вече смяташе битката на Воламор за спечелена.
Една от мантите започна да се издига, но огънят на насекомите взриви двигателите й. Група кликиски воини преведе учени и инженери през дупките, които бяха пробили в корпуса на мантата, за да я овладеят и обезвредят. Сирикс отписа всички на борда.
По време на битката при Земята беше загубил много от приятелите си роботи, но никога не бе очаквал да се бие с кликисите. Ако успееше да се издигне на орбита и да се качи на дреднаута, щеше да унищожи транспортала и да отреже насекомите от Воламор.
Другите черни роботи трябваше сами да открият начин да се спасят. Докато се издигаха, Сирикс даде заповед на корабите в орбита да се спуснат и да задържат кликиските нашественици.
— Напускаме Воламор! Унищожете ги! Унищожете всичко!