Още и още насекомовидни воини нахлуваха през транспортала и оглеждаха новата си територия. Оглеждаха и падналите бойни компита и черни роботи, за да се уверят, че няма оцелели.
Втората манта избухна и разпръсна осколки из цялото поле.
Най-накрая, понесли се с пълна тяга, така че триенето нажежи корпусите им и ги обви в червено сияние, корабите на ЗВС се устремиха надолу. Язерите им прерязваха кликиското гъмжило като нагорещени ножове/Насекомите не можеха да устоят на това.
Макар повечето муниции да бяха изразходвани в битката при Земята, мантите все още разполагаха с бомби и шест ядрени глави. Колонията Воламор, всички кликиски нашественици и самият транспортал изчезнаха за миг. Воламор вече не ставаше за живот. Сирикс преразглеждаше плановете си и обмисляше следващата си стъпка.
Совалката излезе от атмосферата и стигна до очакващия го флот. Реморите, пилотирани от спасилите се черни роботи, обикаляха около основната група кораби. Сирикс се замисли. Повечето му роботи бяха унищожени. Простият план за завладяването на Спиралния ръкав се бе обърнал срещу него.
Завръщането на кликисите бе променило всичко, а това не можеше да е просто случаен сблъсък. Расата-създателка търсеше роботите си, за да ги избие.
Докато извеждаше флота си извън системата, Сирикс реши веднага да се отправи към разрастващата се база на Марата. Там щеше да събере подкрепления от черни роботи и мощни бойни кораби. А после щеше да се разправи и с кликисите, и с хората.
31.
Председателят Базил Венцеслас
Разузнавателните кораби се върнаха с богата информация. Лейтенант-командир Конрад Бриндъл беше докладвал на председателя какво да очаква, но въпреки това Базил бе изненадан. Останал сам в личния си кабинет, председателят огледа снимките съсредоточено като гросмайстор пред решителен ход за шампионската титла и въздъхна:
— Питър, Питър, Питър… на нищо ли не съм те научил?
Прехвърли кадрите и огледа картината на корабния трафик около Терок. Разузнавателните кораби бяха минали през системата, бяха заснели висококачествени образи и се бяха отдалечили, преди да бъдат засечени от защитния периметър. Базил проследи трасетата по екрана и се опита да ги категоризира.
Някой друг вероятно би си взел почивка, би се откъснал за няколко часа, за да побъбри с приятели или да изиграе някоя игра, но председателят Венцеслас не обичаше игрите. Игрите бяха глупави занимания за хора, които нямаха какво по-интересно да правят и убиваха времето си, вместо да се постараят да постигнат нещо. Базил винаги имаше нещо по-интересно за правене. Неговата „игра“ беше политиката, а игралната дъска — Спиралният ръкав. Сега се изправяше пред най-критичния двубой в човешката история: председателят на Ханзата срещу въстаналия крал. Талантлив политик и високообразован водач с десетилетен опит срещу улично хлапе, получило няколко ката нови дрехи и малко обучение. За разлика от легендата за Давид и Голиат, този път Голиат нямаше да загуби.
На шпионските снимки покритите с гори континенти изглеждаха зелени — бяха се възстановили по удивителен начин след нападенията на хидрогите. Повечето кораби, които видя, бяха просто очукани търговски съдове и изглеждаха така, сякаш някой ги е сглобил от подръчни материали. Скитници, разбира се. Някои дори имаха наглостта да носят обозначенията на Ханзата. Не видя никакви военни съдове. Да, беше минал само месец, но…
— Питър, не е възможно да си толкова тъп.
Генерал Ланиан вече бе заминал с „Юпитер“, за да подсигури планетите от колонизаторската инициатива като първа стъпка към възстановяването на Ханзата. Сегашната цел на Базил беше да открие най-слабата — и вероятно най-важната — сред колониите на Ханзата, които така дръзко и безразсъдно бяха обявили независимостта си.
Но Терок беше толкова беззащитен! Председателят не бе очаквал да се появи подобна възможност. Един-единствен концентриран удар щеше да обезглави Конфедерацията. Той се отдръпна от екрана и отпи глътка от ледената лимонада, предпочитаната му напитка, след като се бе отказал от кардамоновото кафе.
Трябваше да се възползва от случая. Това щеше да разреши всички проблеми на Ханзата и да спечели битката с един невероятен ход.
Откри адмирал Уилис при Каин в административния офис на ЗВС, разположен в пирамидата на Ханзата. Двамата гледаха кадри на смели войници, сражаващи се с осеяни с шипове бойни кълба.
— По дяволите, ако и това не призове новобранци да се запишат в ЗВС, не знам какво ще успее — каза Уилис. — Може би трябва да им обещаем и безплатна бира, както сме тръгнали.