След като Питър разбереше кой е кандидатът, щеше направо да полудее.
— Предстои ни важна работа. Няма нужда да се занимаваме повече с този въпрос. — Вгледа се в екрана и се усмихна. — Ако адмирал Уилис успее, ще имаме цялото време на света да довършим темата.
Посочи плаката ЗВС: СЕГА и добави:
— Този ми харесва.
32.
Тасия Тамблин
След като получиха кралското разрешение и благословия, Тасия и Роб бяха закарани до корабостроителниците на Оскивъл лично от Ден Перони.
— Баща ми би трябвало да се гордее с мен, че съм получил такъв висок чин — каза Роб. — Стига да не беше в погрешната армия…
— Ще се върне, когато види какво става на Земята — отговори Тасия.
— Баща ми? Той е служил в ЗВС през целия си живот!
Появата на увитата в пръстени газова планета извика смущаващи спомени и у двамата. Роб беше пленен от хидрогите сред тези облаци. Тасия беше изпратила вярното си компи ЕА, за да предупреди корабостроителниците на Келъм за предстоящото идване на ЗВС. И бе участвала в ужасяваща битка тук. Сега обаче скитническите кланове вече излизаха от скривалищата си и пръстените бяха осеяни с докове и строителни площадки.
— Явно ще имаме доста работа тук, Бриндъл — каза тя. — Ще трябва да дисциплинираме тези хора, да въоръжим корабите и да основем милиция на Конфедерацията, преди Ханзата да нападне Терок.
Ден се усмихна и каза:
— Ще получите всичко, от което се нуждаете, от мен. Говорете с когото пожелаете, реквизирайте всички необходими материали. Можете дори да включите Кото Окая — той е тук и е готов да помогне.
Роб се вгледа в привидния хаос от индустриални постройки, плаващи сред пръстените, в металните рамки, сияещите топлинни преливници, искрите от комините.
— Как изобщо ще успеем да се справим?
— Е, това е лесно. Тук поне я няма бюрокрацията на зевесетата.
Дадоха им тясна обща квартира, издълбана в малък астероид.
Първата им задача бе да се справят с промените във връзката си. След бърз поглед през прозореца Тасия каза:
— Винаги си с мен, Бриндъл. Съжаляваш ли за това?
По време на затворничеството при дрогите двамата бяха загрижени за собственото си оцеляване. След спасяването си бяха узнали за драматичните политически промени, бяха се скарали с бащата на Роб, бяха сменили обекта на предаността си. Сега поне имаха време да си поемат дъх и да осъзнаят какво са направили. Колкото и да им се искаше обаче не можеха да подновят връзката си отпреди години просто ей така. Твърде много неща се бяха променили.
Той отговори честно:
— Да, съжалявам за някои неща. Не съм сигурен къде съм сега и къде ще съм утре.
— Значи се чувстваш като истински скитник. Искаш ли да се прибереш на Земята и да се сдобриш с родителите си?
— И да те оставя?
— Е, не очаквай да се върна при Ханзата.
— Тогава ще остана тук. Пътеводната звезда и така нататък.
Тя го целуна.
— Много си сладък, Бриндъл.
— Командващият ми офицер не спира да го казва.
Тя го бутна закачливо.
— Хайде да видим дали тези работници знаят какво правят.
Рано или късно някой щеше да измисли лого за милицията на Конфедерацията, а Тасия щеше да го избродира на джобовете си (и тези на Роб). Но засега авторитетът им беше скрит. На нея й харесваше отново да е сред скитниците. Макар да не познаваше лично хората от клановете — бяха минали доста години все пак, — лентите, циповете и избродираните джобове й напомняха за детството, когато се бе влачила с Рос или Джес до Рандеву. Сега трябваше да командва работниците и да превърне наличните съдове в защитни кораби.
Взеха малка транспортна капсула до централната станция, където се присъединиха към мръсните потни членове на влизащата в столовата смяна. Роб се огледа, вслуша се в силните гласове, опита се да запомни клановите обозначения. За него цялата култура на скитниците беше налудничава и шумна.
— Как успяват да свършат нещо в цялата тази лудница?
— С практика, предполагам. Всеки иска да печели, да оцелее и да благоденства, така че бунтарите бързо биват укротявани. Някак си дава резултат, също като при нас двамата.
В столовата откриха Кото Окая. Ексцентричният инженер седеше, без да обръща внимание на глъчката наоколо, гледаше екрана и разсеяно бъркаше в подноса с храна, посипваше трохи върху монитора и ги избърсваше с ръкав. Кото нямаше официален пост в корабостроителниците, но преструктурираше оборудването, когато видеше недостатък. Беше като дете, играещо си в магазин за играчки: хрумваха му диви идеи, променяше процесите, за да разбере кое как работи и как може да работи по-добре. Всички скитници му вярваха, независимо колко странни изглеждаха чертежите му.