Тасия се приближи към него и погледна над рамото му.
— Чували ли сте за новата работа, която имаме за вас, Кото?
Той не обичаше да го гледат как работи.
— Ден ми прати съобщение, но още не съм го прочел. — Той вдигна очи към Тасия и Роб. Не ги позна, но очевидно сметна това повече за свой проблем, отколкото за техен. Усмихна се. — Дали малкия хидрогски кораб е дошъл от Терок? Исках да поработя още върху…
— Трябва да ни помогнете да добавим оръжия и защитни съоръжения към скитническите кораби.
Кото се изуми.
— Никога не сме имали нужда от това. Дрогите са победени. — Огледа се объркано. — Нали?
— Не се тревожим за хидрогите — поясни Тасия. — Може да не сте прочели съобщението, Кото, но положението в Спиралния ръкав се промени. Налага се да се защитаваме.
— Разбрахме, че вие сте човекът, който може да ни помогне да сглобим здрав военен флот — добави Роб. — И то колкото се може по-скоро.
— Винаги е така. — Кото повика на екрана изображение на модифициран търговски кораб. Очите му се присвиха и той започуква определени места, за да ги освети. — Мога да добавя броня за корпуса тук. Можем да монтираме традиционни оръдия тук и тук. — Усмихна се. — Има доста възможности. Добре, почваме.
33.
Патрик Фицпатрик III
Когато стигна Ирека, Патрик вече не се смяташе за натрапник. Полетът му бе дал доста време да помисли. Чувстваше, че се превръща в друг човек, че се отърсва от всички връзки с богатото си и влиятелно семейство. Беше му писнало да носи със себе си мрачни тайни, като нежелан товар, който е започнал да се разваля… Колкото и болезнено да се окажеше, трябваше да прочисти тази каша. И отново щеше да е самостоятелен.
Ирека се бе променила дори повече от него, бе се превърнала от незначителна колония на Ханзата в търговски център. При влитането си очакваше да му бъде поискана идентификация, но диспечерите оставиха „Циганин“ на изчакване и му дадоха номер, като му обясниха, че ще трябва да изчака поне час, заради натоварения трафик.
Кораби се издигаха и кацаха: тежкотоварни съдове, подобни на метални пчели, и дребни разузнавателни и куриерски кораби с емблемите на скитниците. Други принадлежаха на колонията и някога бяха чакали в порта заради острия недостиг на екти.
Но откакто скитниците бяха подновили небесното миньорство и осигуряваха съюзниците си, звездното гориво вече не беше проблем. Ханзата и ЗВС все още имаха отчаяна нужда от гориво, но Патрик се отърси от чувството на вина, след като забеляза, че символът на Земята е заличен от корпуса на един бивш продоволствен ханзейски кораб.
Накрая получи разрешение, последва инструкциите и се приземи на мястото, което навремето ЗВС бяха унищожили в пристъп на ярост. Патрик бе участвал в погрома и бе взривил невъоръжен кораб на колонията при опит за бягство. Тогава беше доволен, беше сигурен, че дават урок на непокорните колонисти. Не се бе замислял какво ги е накарало да се опълчат срещу драконовските мерки на председателя.
Още една тежест на плещите му.
Слезе от „Циганин“ и се отправи на обиколка из града, за да потърси информацията, от която имаше нужда. Нови постройки бяха изникнали около площадката за кацане, а хаотичният пазар бе плъзнал като буренак. Навсякъде имаше сергии и палатки.
Цялата Земя имаше достъп до един, най-много двама зелени жреци, а той забеляза петима на Ирека още в първите минути. Двама дори бяха започнали търговия в отворена будка — изпращаха съобщения срещу дребно заплащане. Сергии с бродирани сенници изпускаха вкусни аромати, които караха устата му да се пълни със слюнка. Наложи му се обаче да спре при три, преди неохотно да вземат ханзейските му кредити. Продължи през претъпканите улици, наслаждаваше се на апетитното месо.
Зачуди се какво ли би направила баба му, ако й дадяха възможност да основе ново правителство тук. Да, Мадам Брадвата щеше да се зарадва на предизвикателството.
Вслушваше се и в клюките. Много хора развълнувано обсъждаха възможността Конфедерацията да се въоръжи и да се защитава сама. С учудване чу да споменават името на старата му скитническа съперница Тасия Тамблин, но когато чу и за Роб Бриндъл, реши, че това са само слухове. Бриндъл беше изчезнал отдавна.
В центъра му се наложи да спре сред насъбрала се тълпа. Инженери и строители от колонията използваха тежко оборудване, за да положат каменна платформа. После други работници с антигравитационни държачи вдигнаха над нея изкусно направена статуя на мъж, облечен в скитнически дрехи. Изглеждаше смел и героичен, чертите му бяха красиви, дългата му коса — буйна и сякаш развяна от звезден вятър. Скулпторката — пълничка скитница — лично даваше наставления и ръководеше действията на работниците. Накрая махнаха антигравитационните плочи и тежката статуя стъпи на мястото си със силен стон.