— Това е кликиски сигнал, адаре! — Преди безброй години черните роботи бяха показали на илдирийците как да разтълкуват езика на създателите си. Тези преводачески възможности не бяха употребявани хилядолетия, но се пазеха стриктно.
— Но кликисите са изчезнали.
Сякаш за да опровергае твърдението на Зан’нх, огромно същество с шипеста черупка и сегментирани крака заговори от екрана; явно предполагаше, че илдирийците ще го разберат.
— Засякохме присъствието на наши роботи тук. Дойдохме да ги унищожим.
Зан’нх се окопити и отговори:
— Значи имаме една и съща цел. Вече поразихме кошера, обезвредихме защитите им и унищожихме корабите, които строяха. — Помъчи се да си спомни нещо, свързано с древната раса. Ех, ако Вао’сх беше тук, а не на повърхността… Паметителят щеше да знае. — Кликисите и илдирийците никога не са били врагове.
Насекомовидното същество изтрака и изписука, а транслаторът предаде с равен глас:
— Ще открием всички останали роботи. Нашите воини ще ги разкъсат на парчета.
Гигантският кораб-рояк се разкъса на стотици части. Освободените кликиски капсули полетяха покрай бойните лайнери на адара, сякаш те не съществуваха, и се устремиха към Марата като гневни стършели.
— Почакайте! — предаде адарът. — Много илдирийски войници са на земята. Те не са ваши врагове. Те също се бият с черните роботи. Погрижете се да не пострадат от кръстосания огън.
— Наредете им да не стоят на пътя ни — каза кликисът и прекъсна връзката.
Зан’нх се обърна към свързочния офицер.
— Свържи се веднага с войниците. Предупреди Язра’х, че кликисите идват.
36.
Натон
Градината на лунните статуи бе едно от малкото места, които председателят Венцеслас бе позволил на Натон да посещава. Тук той можеше да диша чист въздух и да усеща топлината на ярките слънчеви лъчи по кожата си. Ханзата го държеше далече от фиданката му вече почти две седмици. Не получаваше вести от Терок, не можеше и да съобщи какво се случва с него. Беше отрязан.
Тук поне можеше да прекарва времето си сред цветята и папратите, които обграждаха статуи на герои и стилизирани изваяния на абстрактни понятия. Крал Джордж бе създал тази градина, като бе предложил състезание между скулпторите за привилегията творбите им да бъдат изложени в новопостроения Дворец на шепота. Алени рози цъфтяха около изящна хромирана творба от лъскави синусоиди и кръгли огледала. Проблясъци танцуваха в очите на Натон — оформените като мьобиусови листове висулки изкривяваха светлината. Структурата, по ирония, беше наречена „Променлива истина“.
Обикновено, когато Натон беше сред статуите, плетовете и цветните лехи, винаги имаше по неколцина стражи. Този път обаче беше съвсем сам.
Чу гласове, погледна и видя Сарейн и капитан Маккамон; говореха разгорещено. Реши, че са дошли да го търсят, но и двамата сякаш нарочно не поглеждаха към него. Минаха зад близкия плет от хибискус, чиито фунийки искряха в червено, и продължиха да говорят на висок глас, макар сигурно да бяха наясно, че Натон е съвсем наблизо. Той се почувства като подслушвач в нескопосано нагласена пиеса.
— Терок е моята родна планета и тази инвазия е незаконна — заяви разпалено Сарейн. — Ханзата не може просто да нареди на ЗВС да нападнат. Ако председателят Венцеслас продължи да следва този план, трябва да предупредим крал Питър и кралица Естара.
— Но как? — Маккамон сякаш бе репетирал репликите си. — Председателят вече е събрал корабите си. Чух го да дава заповед на адмирал Уилис. Атакуващите сили ще излетят най-късно до пет дни.
Натон се намръщи. Нападение срещу Терок? Дори председателят не би посмял да предприеме нещо толкова дръзко и глупаво. Но като се замисли, разбра, че се самозалъгва. Базил Венцеслас със сигурност щеше да посмее.
— Базил няма да се откаже — каза Сарейн. — Може би да помолим някой търговец да достави съобщение? Някой бърз куриерски кораб?
— Това ще отнеме дни. Няма начин да изпратим съобщението по-бързо.
Натон мълчеше. Намерението им не можеше да е по-очевидно. Трябваше да могат да отрекат, че са говорили с него, и вероятно това бездарно представление беше най-доброто, което им бе хрумнало. Но той не можеше да изпрати съобщение, освен ако не стигнеше до фиданката си. Вече знаеше, че я държат в оранжерията на кралица Естара. Дали и това не бе излязло нарочно от устата на капитан Маккамон?