Цялата постановка бе толкова нагласена, че не беше за вярване. Подозрението го накара да свие устни. Председателят беше лукав мъж, готов да направи всичко, ако то съвпада със странната му представа за „правилно деяние“. Ами ако беше капан и Маккамон и Сарейн се опитваха да го прилъжат да действа отчаяно. Но с каква цел? Не можеше да се вярва на председателя, но все пак той беше предвидим. Нямаше никакъв смисъл.
Натон знаеше, че капитан Маккамон е верен на Питър — бе предавал негови съобщения чрез зеления жрец дори когато това явно противоречеше на желанията на председателя. А Сарейн беше сестра на кралицата и макар да бе напуснала Терок отдавна, Натон не вярваше, че би предала собствената си планета, независимо че бе отявлена съюзничка на председателя.
Замисли се дали да не се изправи пред двамата и да поиска обяснение, но реши да приеме новините им за верни. Не можеше да допусне председателят да нападне Терок. Трябваше да се добере до оранжерията на кралицата.
Беше късно през нощта. Един страж, както винаги, стоеше на пост до отворената врата на покоите му. Натон медитираше, обмисляше възможностите си, изчакваше. Не можеше да надвие трениран страж.
Микрофонът на стража избръмча и Натон чу някаква неразбрана, но рязка заповед.
— Да, сър? — каза стражът. — Слушам. Идвам веднага.
Хвърли поглед към зеления жрец и напусна поста си.
Натон отиде до вратата и надникна нервно в коридора. Предположи, че това е част от плана на Сарейн и Маккамон — какъвто и да бе той, — и изскочи от стаята. Беше ходил в оранжерията на Естара няколко пъти, но не и след като кралят и кралицата бяха избягали. Със смарагдовата си кожа и ярките татуировки, облечен в оскъдните дрехи на зелен жрец, трудно би останал незабелязан. За негово щастие по това време на нощта съвсем малко хора кръстосваха Двореца на шепота.
Срещна някакъв работещ до късно бюрократ с купчина документи в ръце. Мъжът примигна изумено, но Натон се шмугна в един страничен коридор и ускори крачка. Размина се с група чистачи, които го зяпнаха, сякаш никога не бяха виждали зелен жрец. Някой скоро щеше да обяви тревога. Нямаше много време.
Затича се и се изкачи по стълбището, хукна по коридора. Босите му крака шляпаха по хладния под. Завладя го странно чувство.
Най-накрая стигна до оранжерията. През стъклените панели се процеждаше светлината на нощното небе. Миришеше на пръст и някакви химикали. Веднага забеляза, че има нещо сбъркано в папратите, цветята и цитрусовите дръвчета. Всички растения от Терок бяха изтръгнати от корен и оставени да гният, като трупове на бойно поле.
Спря и подуши. Върху растенията бяха излети разяждащи химикали. Това беше дело на председателя, начин да накаже кралица Естара, като унищожи нещо, което тя обича. Подобно целенасочено опустошение като убийството на толкова деликатни растения бе толкова ужасно, толкова… зло.
Но фиданката… Фиданката беше все още жива! Някой — вероятно капитан Маккамон — бе поставил дръвчето на място, където можеше да получава достатъчно слънчева светлина през деня. Листата изглеждаха здрави, тънкото златисто стъбло беше право. Той се приближи с бърза стъпка.
Внезапно чу стъпки в коридора и лампите светнаха. Груби приближаващи гласове говореха:
— Фиданката е в оранжерията, побързайте!
Натон изтича, прегърна световното дръвче и погали листата. Гласовете отекваха все по-близо. Той забързано заговори по телевръзката. Каза на малкото дръвче всичко, предупреди за надвисналото нападение над Терок, обясни, че го държат като затворник и че е бил откъснат от телевръзката. Избълва тази информация в ума на световните дървета, за да могат да я научат всички зелени жреци, независимо къде са.
Въоръжени мъже влетяха в оранжерията. Натон не познаваше никого от тях, никой не беше от стражите на капитан Маккамон. Зеленият жрец вдигна саксията и я прегърна. Нямаше да я пусне. Нямаше значение какво ще направят тези мъже — те бяха закъснели.
Въпреки това те вдигнаха оръжията си и стреляха. Пръснатата саксия падна от ръцете на Натон. Фиданката се прекърши. Натон гледаше невярващо как пада на пода.
Капитан Маккамон се втурна в стаята и изкрещя:
— Спрете!
Но мъжете бяха получили друга заповед. И макар Натон да вдигна ръце в знак, че се предава, откриха огън.
37.
Дейвлин Лотце
Този следобед кликиските разузнавателни групи се върнаха с пет човешки трупа. Жертвите бяха избягали фермери, крили се, където могат. Липсата на храна ги бе направила невнимателни и кликисите ги бяха открили.