— Трябва да открия и да подготвя ново скривалище, база, която можем да използваме, ако нещата загрубеят. Щом подготвите първата група, кажете на хората да тръгнат на изток и да се прикриват, доколкото могат. След ден или два здраво ходене ще открият варовикови склонове, осеяни с пещери. Аз ще съм там.
Отново прецени шансовете наум и добави:
— Трябва да ви задам важен въпрос: една от реморите в хангара е разглобена. Трябва да се сглоби и да се подготви за полет. Има ли сред вас човек с познания по аеронавтика, изработка на космически кораби, инженерство?
Кларин се засмя.
— Ние сме скитници! Повечето от нас могат да разглобят тая реморка и да я сглобят с вързани очи. Може би дори ще хвърчи по-добре отпреди.
Дейвлин въздъхна облекчено.
— Значи неколцина вас да идат в хангара и да почват работа. Кликисите ще го унищожат рано или късно. Трябва да сте готови.
— Добре… а ти просто ще си тръгнеш, така ли?
— Няма да вървя пеш. Ще летя. Взимам другата ремора.
Под прикритието на нощта Дейвлин се качи в пилотската кабина на здравата машина, активира системите и погледна индикаторния панел. Включи двигателите и докато люпилото се занимаваше с кошера си, а хората стояха оградени и безпомощни, излетя.
Надяваше се, че буболечките няма да могат или няма да си направят труда да го проследят. Колонистите обаче разчитаха на него и той смяташе да оправдае доверието им. Трябваше да им осигури безопасно място.
38.
Антон Коликос
Орди черни роботи проблясваха под косите лъчи на слънцето, въпреки че огънят и димът от бомбардировките на бойните лайнери затъмняваха небето. В битката на земята Антон тичаше през осеяния с новоизникнали кратери терен и се опитваше да не изостава от Язра’х — нали тя бе обещала, че ще го пази. Ако се съдеше по кръвожадния й израз обаче, тя смяташе да се хвърли в разгара на сражението и може би Антон щеше да постъпи по-мъдро, ако бягаше на другата страна.
Дори след въздушните атаки на адар Зан’нх черните роботи продължаваха да изпълзяват от подземните си убежища. Антон би предпочел въздушните удари на Слънчевия флот да продължат още няколко дни — а той да е на безопасно разстояние.
Хванала дълга тояга с експлозивна глава, Язра’х извика и се хвърли срещу една от извисяващите се машини. Удари робота и той се свлече, сякаш бе покосен от чука на Тор — електронните му вериги бяха смазани.
— Казах ти, че ще е величествено, паметителю Антон! — подвикна Язра’х през рамо, после затича по покритата с отломки улица. — Следвай ме и наблюдавай.
В знак на доверие Язра’х бе дала на Антон оръжие, което изстрелваше със свръхзвукова скорост метални шипове, дълги и дебели колкото показалец. Вао’сх пък носеше електронен заглушител, макар и да не знаеше как да го използва. Един робот прелетя над главите им, носеше ъгловат предмет — вероятно някакво оръжие — и Антон насочи дулото към него. Изстреля един от металните шипове и някак, може би случайно, свръхзвуковата игла удари робота и разби екзоскелета му като стъкло, блъснато от тежка скала.
— Отлично, паметителю Антон! — възкликна Вао’сх малко притеснено. — Ще включа това в разказа си.
— Благодаря, Вао’сх. Вземи обаче направи нещо, с което да можеш да се хвалиш и ти.
Обърна се, хвана ръцете на стария историк и заедно поразиха със заглушителя два робота, които връхлитаха срещу тях.
Сигнал за тревога прозвуча в слушалките им и чуха разтревожения глас на адар Зан’нх:
— Кликиският флот смята да нападне. Бъдете нащрек!
Язра’х повтори, за да е сигурна, че е чула правилно:
— Кликиският флот ли? Искаш да кажеш, че идват още роботи?
— Не… Дойдоха истинските кликиси. Стойте настрана от тях. Те също искат да унищожат роботите.
Антон погледна към небето.
— Мислех, че кликисите са изчезнали.
— Уви, отново се оказва, че една от истините, записана в Сагата за седемте слънца, е неточна.
Преди Антон да успее да проумее казаното от адара, се появиха стотици малки кораби. Приличаше на метеоритна буря. Капсулите кацаха, отваряха се и от тях изпълзяваха насекомоподобни същества. Напомняха на опит на скулптор параноик да изобрази кликиските роботи. Също както компитата бяха създадени от хората с познатите им телесни особености, така и кликисите бяха направили своите роботи подобни на себе си.
Като видяха завръщането на мъртвата раса, роботите полудяха. Кликисите се хвърляха върху черните машини и ги разкъсваха на парчета.
— На това му се вика истински гняв — отбеляза Антон.
Напълно забравили за илдирийците, роботите се отбраняваха отчаяно. Антон стреля още няколко пъти, унищожи още три робота и спаси живота на няколко кликиски бойци, но насекомовидните същества бяха насочили цялото си внимание към роботите и дори не забелязаха помощта му. Стотици кликиски воини загиваха в битката, но останалите продължаваха да се бият със свирепа решителност.