След час и последните черни роботи бяха унищожени.
Адарът повика отряда на Язра’х на бойните лайнери. Петдесет илдирийски воини бяха загинали при унищожението на почти десет пъти повече черни роботи. Преди да се качи на катера, Язра’х огледа димящите руини, смачканите и разпадащи се екзоскелети на кликисите, черните отломки от роботите.
— Запомни това, Антон Коликос. Запомни подробностите, за да можеш да разкажеш историята в цялото й величие.
После излетяха.
Още щом влезе в командното ядро, Антон усети напрежението, което тегнеше в кораба. Адар Зан’нх стоеше срещу екрана, на който огромен кликиски воин говореше през транслатора. Седемте илдирийски бойни лайнера бяха заобиколени от срастъци от свързващи се кликиски кораби, които напомняха на парчета мозайка, подредени в огромен безформен кораб-рояк.
— Възвръщаме световете си — заяви представителят на кликисите. — Идваме да унищожим нашите роботи. Минаваме през транспорталите, за да населим световете, изоставени при последното ни роене.
— Ние също се сражаваме с черните роботи. — Гласът на Зан’нх беше твърд и спокоен. — Уверихте се в това.
Кликисът не беше впечатлен.
— Това, че имаме общ враг, не значи, че имаме общи интереси. Трябва да си върнем световете. Всички.
— Марата никога не е била кликиска планета. Винаги е била част от Илдирийската империя. Помогнахме ви да унищожите роботите тук. Благодарим ви за помощта в битката, но тази планета не е ваша.
Кликисът не каза нищо. Зан’нх гледаше екрана, без да мига.
Антон се сети за нещо, което го накара да потръпне. Ако кликисите бяха все още живи и се връщаха на планетите си, то откъде идваха? Рейндик Ко беше изоставен кликиски свят. Баща му беше убит там, а майка му бе изчезнала, вероятно през транспортала. Дали тя не бе събудила кликиската раса? Какво все пак бе станало с нея?
Най-накрая кликисът на екрана проговори:
— Имаме други планети. Този свят не е кликиски свят.
И последните капсули се издигнаха от повърхността и се сляха с огромния кораб-рояк. Без никакви други съобщения чуждоземният кораб се оттегли.
Антон въздъхна с облекчение. Все още не можеше да разпознава добре емоциите на илдирийците, но май всички бяха объркани.
— Неочаквано развитие — отбеляза паметител Вао’сх.
Антон кимна и каза:
— Или, както казваме на Земята — сюжетът се заплита.
39.
Колкер
Седем потока се събираха пред Призматичния палат и водата се спускаше в каскада в широк улей, който я отвеждаше в залите долу, откъдето тя се връщаше обратно в каналите.
Колкер откри Осира’х и братята и сестрите й до ръба на улея. Мюри’н, най-малката, но не и най-дребната, безстрашно се наведе над бълбукащата вода, хвърли няколко камъчета в нея и ги загледа как изчезват в мъгливите дълбини.
— Тези потоци образуват седем подземни водопада — обясняваше Осира’х на братята и сестрите си. — Под палата можете да се разходите край басейна, дори да проследите потоците и как излизат изпод хълма.
Като зелен жрец, Колкер бе запленен от потенциала на тези пет деца. Знаеше, че между тях има връзка, която малцина други могат да разберат, много по-силна от илдирийския тизм или телевръзката на зелените жреци. Дали тази връзка им даваше ключ към онова, което жадуваше да разбере?
Преди няколко дни, докато минаваше през оранжерията на покрива, видя петте деца да си играят около единствената фиданка. Учуди се. Тези деца нямаха достъп до телевръзката, така че защо бяха обиколили малкото световно дърво?
Но докато ги наблюдаваше, му стана ясно, че те всъщност не си играят. Не, те опитваха нещо, бяха сплели ръце и свели глави, сякаш се молеха. И Колкер с вълнение усети, че като че ли долавя нещо. Връзка отвъд телевръзката.
И тъй като свещениците-философи не му бяха помогнали, се зачуди дали пък тези деца няма да успеят да му дадат насока.
Въпреки грохота на водата Осира’х усети приближаването му и каза:
— Ти си зелен жрец. Ние отиваме при фиданката. Искаш ли да дойдеш?
Колкер не би могъл да иска повече.
— Да. Дойдох, за да говоря с вас, защото никой не желае да отговори на въпросите ми, нито зелените жреци, нито свещениците-философи. — Той вдигна кристалния медальон, който му бе дал Тери’л. — Използвах го, за да търся Извора на светлината, но още не съм го открил. Опитвам се да постигна онова, което правят свещениците-философи, но явно пропускам нещо.