Лицето на Базил почервеня от гняв.
— Значи крал Питър и терокците са предупредени!
Това поне беше малко облекчение за Сарейн.
Базил обходи всички с изпепеляващ поглед, после очите му се спряха върху тялото на Натон, сякаш убитият зелен жрец също го бе разочаровал.
— Дълбоко съм наскърбен, когато не се изпълняват дори най-простите инструкции.
Събра длани и се успокои с видимо усилие.
— Е, можем да се измъкнем от тази каша. Мантите на адмирал Уилис са готови да потеглят след по-малко от седмица. Крал Питър не може да направи нищо за толкова кратко време, освен да напише красноречиво слово за капитулацията си. А такова слово ще му трябва.
Сарейн не се сдържа:
— Базил, това не е правилно и ти го знаеш! Натон беше зелен жрец! — Но знаеше, че нищо няма да се промени. — Осъзнаваш ли, че сме напълно слепи? Земята няма възможности да комуникира. Натон винаги можеше да промени мнението си, но сега ти напълно премахна тази възможност. Сам се отряза.
Той се обърна към нея и каза с леден глас:
— Така и така бяхме отрязани. А сега и всички останали са в същото положение.
Дойдоха хора, за да приберат тялото на жреца и да почистят. Сарейн безмълвно се взираше в петното на пода, докато изнасяха безжизнения труп. В нормални времена Натон щеше да бъде върнат на Терок, за да бъде погребан в световната гора. В нормални времена остарелият зелен жрец щеше да се прехвърли в съзнанието на верданите и да предаде плътта си като тор за гората. В нормални времена…
Без да каже и дума повече, Базил махна на чистачите да продължат. Присвил очи, Маккамон оглеждаше непокорните си стражи — те изглеждаха доволни от действията си. Сарейн се боеше за него: председателят лесно можеше да го разжалва. Или просто да направи така, че капитанът да изчезне.
В нормални времена… Сарейн поклати глава и излезе от опустошената оранжерия. Тук вече не я задържаше нищо. Абсолютно нищо.
41.
Кралица Естара
Да седи на извития покрив на гъбения риф с малката си сестра й напомняше за отминалите безгрижни дни. Това време й липсваше.
Кондорова муха със сапфирени криле прелетя пред лицето й, стресна я и тя се дръпна и залитна за миг. Сели я хвана за ръката с отработен рефлекс. Червена муха се стрелна след синята и двете отлетяха или за въздушен двубой, или за любовен танц.
Белези по гъбения риф показваха местата, където терокските деца бяха рязали парчета от подобната на гума тъкан. Децата носеха обувки с шипове и се катереха по външната страна, за да напълнят торбите си с меки гъби. Сега, в напреднала бременност, на Естара й бе доста по-трудно да пази равновесие по опасната повърхност, затова предпочиташе да стои близо до дънера на дървото.
— Радвам се, че си тук — каза Сели. — Липсваше ми, докато беше на Земята. — Усмихна се широко. — Нямаше с кого да се заяждам.
— Беше такова диване, Сели.
Сели се засмя.
— А ти се държеше с мен като с малко дете.
— Ти си беше малко дете.
Сестра й се облегна на златистото дърво.
— Погледни ни сега: ти си омъжена, бременна и, о, да, кралица на Конфедерацията, както и майка на Терок.
— Някой би нарекъл това голям успех, но да си призная, бях по-щастлива като момиче, което се катери по дърветата.
Макар да бе избягала от председателя на Ханзата, а човешката раса да бе оцеляла след нападението на хидрогите, Естара все още изпитваше дълбока и силна болка за всичко, което се бе случило със семейството й — Рейналд бе убит, Сарейн бе на практика пленничка на Земята, Бенето бе унищожен от хидрогите, а после се бе върнал като въплъщение на световната гора — и пак бе заминал.
Сели отгатна мислите й.
— Не бъди чак толкова тъжна.
На лицето на Естара изплува усмивка. Все пак като кралица се бе научила да скрива емоциите си, за да избегне гнева на председателя.
— Е, успях да постигна нещо. Ами ти, сестричке? Реши ли вече какво искаш да правиш с живота си?
Сели се ухили и скръсти ръце пред гърдите си.
— Ти си първата, с която ще споделя. Реших да стана зелена жрица като Солимар и Бенето.
Естара се зарадва, но каза:
— Не си ли малко възрастна, за да станеш послушница? Повечето започват като деца.
— Умна съм. Уча бързо. А Солимар казва, че заради предишните ми знания и дървесното танцуване световната гора вече знае коя съм.
— Възможно е. Но според мен Солимар би ти казал всичко, което желаеш да чуеш. Просто иска да ти угоди.
— Че какво лошо има в това?
— Нищо, разбира се. Питър е същият.
Сякаш чул, че говорят за него, Солимар се качи на горното ниво на гъбения риф. Лицето му бе намръщено.