— Базил… нареди да го убият. Да убият зелен жрец!
Рлинда се смая. Дали някой на Терок знаеше? Какво замисляше Ханзата?
— Кажи ми истината, Сарейн. В опасност ли съм?
— Не… все още не. Но Базил ме наблюдава внимателно. Ще иска да разбере защо съм дошла на този кораб… и със сигурност ще го разпознае по името.
— Прекрасно, Направо прекрасно.
Сарейн погледна тъжно остатъка от малкото угощение.
— Не мога да говоря повече с теб. Наистина не мога.
— Докога председателят смята да се държи като идиот?
— Докрай. — Сарейн стана и я прегърна. — Съветвам те да тръгнеш колкото се може по-скоро… преди Ханзата да измисли причина да те задържи.
44.
Сарейн
В мирни времена колоритно облечени гидове развеждаха групи туристи из Двореца на шепота, а галерията с портрети бе направо задължителна. Гидовете разказваха историята на всеки от великите крале: Бен, Джордж, Кристофър, Джак, Бартоломю, Фредерик… и Питър.
Поради засилените мерки за сигурност обаче сега галерията беше недостъпна. Председателят Венцеслас беше преустановил обиколките и бе обявил целия квартал около двореца за зона с повишена сигурност.
— Имаме по-важни дела от удоволствието на туристите. Чака ни спешна работа, а и лоялните граждани не би трябвало да си губят времето с екскурзии.
Затварянето на галерията обаче бе предоставило на Сарейн идеалното място за срещи със заместник-председателя Елдред Каин. И двамата бяха наясно, че трябва да обсъдят въпроса, който никой от тях все още не бе изрекъл на глас: какво да правят с Базил?
След убийството на Натон Сарейн живееше в страх, уверена, че Базил ще открие, че е подстрекавала зеления жрец да изпрати предупреждението до Терок. Тъй като кралската стража или беше допуснала ужасно недоглеждане, или бе извършила умишлен предателски акт, като бе оставила жреца да се измъкне от стаята си, подозрението несъмнено падаше върху капитан Маккамон.
За щастие Елдред Каин бе действал по-бързо, отколкото Базил би могъл да надуши. Докладите бяха подправени и името на войника, стоял на пост, бе подменено. Каин се погрижи да си личи, че документите са обработвани, за да остави впечатлението, че някой се е промъкнал в двореца с единствената цел да освободи Натон. Това само подхрани параноята на Базил и той нареди целият дворец да се претърси за шпиони. Съвсем естествено това не доведе до нищо.
Но Сарейн не се съмняваше, че ситуацията ще се влоши.
След като се раздели с Рлинда Кет, Сарейн отиде в залата с портретите. Бледият заместник-председател я чакаше. Стоеше с ръце зад гърба и гледаше пълничкото лице на Джордж, стария брадат Фредерик, червенокосия Джак и другите крале.
— Доста непълна изложба, не мислиш ли?
Сарейн погледна празното място на стената. Мястото, където доскоро бе висял портретът на крал Питър. Председателят бе наредил да го махнат.
— Нима си мисли, че може да изтрие крал Питър и сестра ми, като свали една картина?
— Председателят вярва, че възприятията определят реалността. Че ако извърти историите, разкраси докладите си и намери правилните думи, хората ще повярват на неговата версия за събитията. Може дори да успее да убеди себе си, че грижливо подготвената му измислица е истинската история.
Каин посочи стената. Архитектите бяха оставили доста празно място — достатъчно за цяла поредица велики крале.
— Забележи, че не е сложил и портрета на Даниъл. Накара кралския художник да го нарисува, но после нареди да го сложат в мазето. Съмнявам се някога да го окачат тук.
Сарейн се намръщи и каза:
— От Даниъл щеше да излезе ужасен крал.
— Председателят невинаги взема мъдри решения. Забележи обаче — той посочи встрани от портрета на крал Фредерик, — че няма и следа от принц Адам. Изчезнал е без следа от лицето на Земята и от аналите на историята.
— Принц Адам? — Сарейн изобщо не бе чувала за такъв принц.
— Кандидатът преди Питър.
— И Базил се е… отървал от него?
— Искаше да направи същото и с Питър, затова държеше да не обявява принц Даниъл за престолонаследник, преди да бъде принуден от обстоятелствата. Обича да не си затваря възможностите за избор.
— Базил обучава някой друг, но не ми казва нищо? — „А бяхме толкова близки!“
Председателят вече не се интересуваше от секс, не търсеше компанията й, не държеше на съветите й.
— И аз не знам нищо. Вероятно ще коронова някого, без първо да го представя като принц. Въпреки че заместник-председателят би трябвало да взима някакво участие или поне да е наясно с подобни важни дела, нали?
Сърцето на Сарейн замря. Базил Венцеслас, когото обичаше, на когото се възхищаваше, вече не беше същият човек. Тя се вгледа в портретите, припомняше си историите на различните крале, които бе учила като дете. Базил я бе развеждал из галерията, беше споделял впечатленията си, бе й обяснявал множеството недостатъци и грешки на кралете. Винаги лесно съзираше слабостта у другите.