Зад една врата в дъното — тя никога не се отваряше за туристическите обиколки — имаше заседателна зала с портрети на седемнадесетте председатели на Ханзата, председателите през последните два века. Базил бе отправил похвали и критики и към тези мъже и жени.
— Знаеш ли, имам колекция от собствени картини. Особено харесвам творбите на испанския художник Веласкес.
Сарейн се зачуди защо Каин споменава за колекцията си точно когато им предстоеше да вземат толкова тежки и опасни решения. Дали трябваше да свалят председателя Венцеслас? Можеха ли? Ханзата беше в ужасна ситуация.
— По едно време имах приятелка — много красива, но емоционално обсебваща. Кели се казваше — продължи Каин. — Моята работа е важна, засяга живота на много хора, но в редките часове, когато не се мъча да разреша някаква криза, искам да се отпусна и да се насладя на произведенията на изкуството. Обичам да изучавам картините си в тишина, да изследвам цветовете и да си представям какво ли си е мислел Веласкес, докато е създавал шедьоврите си. Кели твърдеше, че разбира всичко това. Хората, които избирам за партньори, винаги казват така отначало… а после все искат да говорят, да споделят чувствата си и да прекарват все повече време близо до мен. — Въздъхна тъжно. — Исках само по няколко мига съзерцание и спокойствие, но Кели се разстрои, стана истерична, смяташе, че съм емоционално отчужден, когато не й оказвах „необходимото внимание“. — Сви рамене. — Все още съм сам и ме боли от раздялата ни.
Сарейн си спомни за една странна тревога отпреди половин година: имаше един странен доклад за някой, който „се развилнял“ в апартамента на Каин.
— Никога не съм те смятала за глупак с разбито сърце, Каин.
— О, не е така. Просто съм изумен колко странно нещо са емоциите. И до днес не знам какво предизвика крясъците. В жалък опит да привлече вниманието ми Кели се опита да унищожи картините ми. Моите картини! Естествено задействах кодовете за сигурност. Грозна сцена, но нямаше как.
Сарейн си представи колко бързо са пристигнали стражите на Ханзата, за да „неутрализират заплахата“.
— Наредих да преместят Кели на друг континент, а после седнах и загледах картините просто за да се успокоя. Останах буден цяла нощ. Така беше най-добре.
Сарейн изведнъж усети, че Каин ловко е сменил темата. Нали говореха за Базил. Студена тръпка пролази по гърба й, сякаш някой я наблюдаваше. Обърна се с гузно усещане и видя председателя: стоеше на прага и се мръщеше. Зачуди се откога ли е там. Бяха ли казали нещо опасно или уличаващо?
— Наредих на капитан Маккамон да ви намери. Той заяви, че не знае къде сте — изсумтя възмутено Венцеслас. — Този човек започва да ме разочарова все повече.
Огледа портретите, после попита:
— Какво правите тук? За какво си говорите?
Сарейн се усети в капан. Подозрителният председател щеше да реши, че съзаклятничат срещу него, че замислят заговор. Пое си дъх, за да не започне с оправдателни излияния.
Каин обаче остана спокоен и невъзмутим. Очевидно бе разбрал, че председателят ги подслушва, точно затова бе сменил темата толкова плавно.
— Обсъждахме бившите крале и възможните бъдещи, а и разказах на Сарейн за моята колекция на Веласкес.
— И само за това ли говорихте? Сигурен ли си? — Гласът на Базил прозвуча обвиняващо.
— Господин председател, вие сте водачът на Теранския ханзейски съюз. Сигурен съм, че имате по-важни дела от това да се карате на двама от верните си съветници. — Базил продължи да се бори с очевидните си съмнения, но Каин — бе избрал една от малкото теми, които председателят никога не би пренебрегвал — продължи да го гледа спокойно. — Има ли нещо, което можем да направим за вас, сър?
— Просто исках да знам къде сте.
— Искаш ли да ти правя компания на вечеря, Базил? — предложи Сарейн с надежда. Може би последен шанс…
— Не. Чака ме работа.
45.
Магът-император Джора’х
Язра’х бе в екстаз от победата при Марата. Кожата й бе поруменяла, очите й грееха, не можеше да спре да говори за подвизите си.
Джора’х, заобиколен от Нира, Осира’х и другите деца, изслуша вълнуващия разказ на паметител Вао’сх. Антон Коликос често прекъсваше историята, за да добави подробности и уточнения. Беше очевидно, че и двамата са били ужасени по време на битката, но сега едва успяваха да сдържат радостта си.