Войниците нарамиха другарите си — и ранените, и убитите. Кликисите се движеха със скоростта на гигантски хлебарки под ярката светлина, спускаха се за ново нападение. Колонистите и войниците се измъкваха към Рейндик Ко на малки групи. Ланиан забеляза четирима кликиски воини да заобикалят отстрани в опит да отсекат пътя им към транспортала, издаде заповед и няколко залпа покосиха буболечките. Но все повече се приближаваха.
Докато оцелелите заселници се евакуират, генералът вече беше изразходвал боеприпасите си. Пусна пистолетите на земята и се огледа за някакво оръжие. Купове поразени насекоми лежаха по земята, но още воини продължаваха да излизат от чуждоземната кула.
Ланиан видя, че вече и последните войници се евакуират, и се затича към транспортала.
— По-бързо, по дяволите!
Последните му хора скочиха с него през искрящата трапецовидна стена.
След миг Ланиан се озова в пещерите на Рейндик Ко от другата страна на транспортала. От него капеше алкална вода, пот, кръв и кликиски вътрешности.
Студена тръпка го прониза, когато осъзна, че не са в безопасност. Никак дори. След като бяха раздразнили буболечките, те просто щяха да нахлуят през транспортала след тях.
50.
Сирикс
Завръщането на кликисите промени плановете на Сирикс. След като напусна Воламор, той реши да събере роботите си и бойните кораби, които бяха построили, в новия комплекс на Марата. Там щяха да се консолидират в разрушителна сила, за каквато си мечтаеше от хилядолетия.
Той и роботите му щяха да изличат омразните създатели. Отново. Кошерът, който се бе изсипал през транспортала във Воламор, не можеше да е изолиран случай. Ако кликисите се завръщаха по старите си светове, значи щяха да се завърнат навсякъде — жадни за отмъщение. Щеше да има много люпила.
Трябваше да създаде по-голяма военна мощ.
Насочи корабите си към Марата, където най-голямата група роботи бе построила амбициозната си база. Преди години Сирикс бе използвал наполовина студения, наполовина топъл свят, за да планира голяма битка срещу кликисите. Наскоро бе научил, че илдирийците са го превърнали в курорт.
Дотолкова ли бяха забравили собствената си история? Черните роботи бяха завладели планетата без особени усилия. Илдирийците нямаше да посмеят да припарят тук. Досега другарите на Сирикс трябваше да са превърнали Марата в непревзимаема крепост…
Но откри само разруха.
И двата илдирийски града, Прайм и Секда, бяха срутени и обезобразени от експлозии. Бойните му кораби бяха разрушени, стотици от безценните му другари бяха погубени.
Сирикс беше потресен. Не можеше да преглътне подобна загуба. Почти една трета от роботите му бяха събрани тук! Той настрои сензорите на дреднаута, търсеше някаква грешка или поне обяснение. Все трябваше да има роботи в дълбоките тунели на древната база. Ала нямаше — всички бяха изчезнали.
КТ се приближи до монитора на мостика.
— Явно тук се е разгоряла свирепа битка.
Корабите на Сирикс сканираха опустошената земя, за да установят какво би могло да доведе до подобна разруха.
— Нашите роботи могат да се защитават. Имаха достатъчно време да се подготвят, да организират защита срещу евентуални нападения.
— Знаеха ли срещу какво се подготвят? — попита ПД, застана до другото компи и двамата се вгледаха с интерес в кадрите от разрушението.
Илкот се извърна от мястото си и съобщи:
— Долавям характерни следи от въоръжението на Слънчевия флот. Пораженията са причинени от илдирийски оръжия.
Сирикс вече бе решил да добави илдирийците към списъка с набелязани жертви, но сега странна реакция запулсира през веригите му и изкриви логичната му мисъл.
— Илдирийците бяха предупредени да стоят настрана от Марата преди хилядолетие. Сега ни предизвикват.
Илкот продължи да сканира.
— Има и неидентифицирани оръжия и останки, подобни на онези, които открихме на Воламор.
— На Воламор?
— Мисля, че и кликисите имат вина.
КТ формулира очевидното заключение:
— Кликисите в съюз ли са с илдирийците?
— Как са стигнали кликисите дотук? — изуми се Сирикс. — Марата няма транспортал.
— Това е един от многото въпроси — каза ПД. — Как изобщо са оцелели кликисите? Би трябвало да са изчезнали според информацията, която ни даде.
— Изпратете навсякъде наши сигнали. Може би някой робот все още функционира. Всеки един е важен за нас. — Сирикс предаде образа си и зачака отговор. Не можеше да повярва, че всичките им кораби и събрани оръжия са били толкова безпомощни.
— Можем да изпратим и екипи на повърхността — предложи Илкот. — Възможно е някои от ядрата с памет да са останали незасегнати. Можем да ги извлечем, за да разберем какво се е случило тук — а също да възстановим спомените им. Иначе нашите древни и уникални другари ще бъдат напълно загубени.