Той се замисли, раздвижвайки пръстите си — тлъсти и силни. Сякаш правеше с тях нещо, от което те подпухваха и го боляха. Може би беше работил дълго с някое от жужащите фенерчета?
Редкият часовник се въртеше известно време, отчетливо тиктакайки: цък, цък, цък. Всички мълчаха, оставили часовника да звучи. Желязната врата отсичаше външните гласове. Ако не беше ясното тиктакане, тук щеше да е тихо, сякаш са оглушали след взрив.
После Борис Иванович се опомни.
— Може ли да се поинтересувам каква е целта на посещението ви в Ханза?
— Транзит — отговори Артьом.
— Местоназначение?
— Театрална.
— В течение ли сте, че вкарването на несертифицирано свързочно оборудване на територията на Ханза е забранено?
— Никога не е имало такова нещо!
— Как ли пък не. Вие навярно по-рано просто не сте опитвали, Артьом Александрович.
Звукът от бащиното му име го издраска — първия паспорт му го беше правил Сухия, а той не би могъл да знае името на истинския баща на Артьом. Той и името на майка му не беше чувал. А самият Артьом може и да беше, но не го бе запомнил.
Така че чичо Саша беше вписал себе си, а Артьом тогава нямаше достатъчно дързост, за да спори с него. Така и си остана. Но все пак по-късно си смени фамилията. Когато Мелник му направи новите документи вместо повредените.
— Още един въпрос: живеете и работите на ВДНХ, както гласи печатът, а паспортът е издаден в Полиса. Много ли се налага да пътешествате? Често ли ходите там?
— Живях една година там. Подработвах.
— Дали не случайно на Библиотека „Ленин“?
— На Библиотеката.
— И по-близо до Червената линия?
— По-близо до самата Библиотека.
Свинолуп се заинтригува, заусмихва се.
— А на Тетрална отивате, защото е по-близо до Театъра, явно? И не защото двете станции близнаци4 са червени? Разберете ме правилно, просто се интересувам. По служба.
— Почти. Планирано е излизане нагоре. На Театрална.
— Разбира се, използване на радиостанцията армейски образец? На кого там ще изпращате шрифтограми? На балетната трупа? Труп-а, ха.
— Чуйте ме — прекъсна го Артьом, — ние нямаме нищо общо с червените. Нали ви обясних — аз съм сталкер. Всичко и без това си личи, нали? По лицето, по косата. Та на мен не ми е нужно през нощта да пускам осветлението в клозета, мамка му, на мен струята ми свети. Да, нося със себе си радиостанция. И какво от това? А ако заседна там, на повърхността? Ако тръгнат да ме ядат? Какво, и на помощ ли не мога да повикам никого?
— А има ли кого? — попита Борис Иванович.
Той се подаде напред, измъкна се от сенките. И стана ясно защо докосва лицето си. То цялото беше нашарено с подути, процеждащи кръв драскотини. Едната беше разорала по диагонал бузата му и след прекъсване — скулата, сякаш някой се е опитал да извади окото на майора, но той е зажумял и го е предпазил.
Ето какво лепнеше по пръстите му: сокът, процедил се през тези драскотини. Съвсем пресни, още незасъхнали; нещо се беше случило с майора само няколко минути преди да ги арестува. „Обличах се набързо...”
— Може и да има — отговори бавно Артьом.
Можеше да го попита: какво е станало с лицето ви, Борис Иванович? Но какво щеше да им даде това сега? Нищо нямаше да им даде, освен да ги забави с някоя друга минута.
— Тогава може би ще го повикате? — Борис Иванович се усмихна; заради драскотините не му се получи особено добре. — Защото сега това може да ви е от полза. Регистриран сте в една станция, документите ви са издадени в друга. С огнестрелно оръжие. С три бойни комплекта. С вашето забранено радиооборудване. Разбирате ли какво имам предвид? Тази ваша радиостанция... Имаме всички основания да ви задържим, Артьом Александрович. Както се казва — до изясняване на обстоятелствата.
Да се оправдава? Да обяснява на този човек за какво му е на него, Артьом, радиостанцията? Той и сам би могъл да си каже в отговор вместо този Свинолуп: за двайсет години — никакви сигнали, никакви свидетелства, че някъде е оцелял още някой. Кого искате да излъжете, Артьом Александрович?
Майорът се измъкна иззад бруствера си, тръгна към средата на стаята — да гази с мръсните си ботуши слепналата се от времето и от мрака шарка на килима.
— И вас, Николай Иванович, за компания... Може би поне вие имате какво да разкажете? Не непременно тук, пред младежа. В багажа ви не е намерено друго освен дневника. Тоест вашите мили завъртулки могат да се тълкуват по всякакви начини. Може би това е „Повест за сегашните години“, а може и да съставяте отчет за службата за държавна сигурност на Червената линия. А?