Омир сви глава между раменете си и глътна езика си, но не се опита да се дистанцира от Артьом. Свинолуп усили натиска още малко:
— Е, както искате. Времената са трудни. Тревожни. Трудните времена изискват трудни решения. Разбирате ли накъде бия?
Артьом потърси отговора долу, върху протрития килим.
Изпод масата надничаха тъжните плюшени чехли. Те бяха някак... чужди за този кабинет.
Твърде малки за Борис Иванович с неговите крачища.
Женски?
— Вие може би имате някакво свое обяснение за всичко това. Но нали аз засега не го знам. Поставете се на мое място — налага ми се да изобретявам свои версии. И версията, която ми се очертава засега, е следната...
Обличал се е набързо. Не е успял да прибере чехлите. Лицето му е раздрано до кръв. Кой го е наредил така, мислеше си Артьом, вместо да мисли как да отърве себе си. Жена. С нокти. Цялото му лице. Опитала се е да му издере очите. Това не е било игра. Какво ѝ е направил?
— Че вие, другари, сте се опитали да проникнете на територията на враждебната ви Ханза чрез подкуп на официално лице. С цел шпионаж, разбира се. Или може би подготовка за терористичен акт?
Какво ѝ е направил?
Проклетата лампа пестеше светлината и в сумрака не можеше да се разбере дали шарките на килима не са обгърнати от пурпурни петна. Ергенската квартира изглеждаше подредена, тук не се бяха били, не се бяха търкаляли по пода, не бяха събаряли мебели; но все пак пантофите... пантофите нали лежаха тук, захвърлени. Значи тя е дошла тук. Довели са я... Затворили са вратата с онова издрънчаване, превъртели са ключа. Така, както и подир тях двамата.
— Ханза има доста врагове. Завистници. Но виж, радиостанцията... Радиостанцията не е декларирана и не е сертифицирана, внесена е контрабандно... Какво означава това? Означава: вие не сте сами. Вашето внедряване е част от някакъв план.
Някой се е канел да координира вашите действия. Да проникне на територията на Околовръстната, да създаде тук тайни квартири, може би да намери свръзки, да получи от тях фалшиви документи, да се притаи и да чака заповеди... И в уречения час да влезе във връзка с други агенти.
Омир безпомощно гледаше в Артьом с прозрачните си честни очи, но Артьом не искаше да му отговаря, постоянно избягваше погледа му, изплъзваше се.
Интересно коя ли е тя? Какво е станало с нея?
— И това, че мълчите, означава, че няма какво да възразите. Тоест съм отгатнал правилно всичко, нали?
Нямаше друг изход от кабинета. Една врата — облицована, заглушаваща всякакъв звук. Масата. Часовникът. Телефон. Икона. Скрито зад завеса легло в ъгъла. Легло. Застлано със синтетично одеяло. А ако на него... Завесата е плътна, непрогледна, а зад нея, върху леглото...
— Е?
Артьом отвори устата си, канейки се да направи признание. Свинолуп се стегна, затаи дъх, престана да бърбори. Чекисткияг часовник претегли още малко време. Цък. Цък. Цък. Омир си пое дъх, не смееше да издиша. Изобщо никой вече не дишаше.
Тя затова се е стараела с последни сили да ослепи майора, защото той я е убивал. Може би я е бил налегнал отгоре.., и я е душил.
Тази завеса. Зад нея. Застланото легло. И право върху леглото. Където той спи.
Мъртва. А ако току-виж още е жива?
Да скочи? Да дръпне завесата? Да закрещи? Да се хвърли да се бие?
Никой не диша. Ами ако там е пусто?
— На кого се канехте да подавате сигнали? За какво? Откъде? — Майорът изгуби търпение.
Артьом го погледна слисано. Главата му се напълни с мръсни подпочвени води, не ги побираше, заплашваше да се пръсне; болеше го.
Коя е тя? Тази жена? Защо я е...
Трябваше да направи нещо. Не биваше да остава тук. А завесата — нима това е негова работа?
— Наистина ли ме обвиняваш в шпионаж, майоре? В полза на червените? — Артьом се надигна.
Свинолуп извади сякаш отникъде малък матов „Макаров“, сложи го до себе си на масата — черна широка зеница, насочена към зениците на Артьом. Но вече беше късно да отстъпва. Трябваше да отвори облицованата врата, трябваше непременно да излезе навън от този уютен апартамент. Да излезе и да изведе стареца със себе си.
— Намери ми мазоли, а? Барут? Добре. Нека да ти кажа откъде са мазолите. Помниш ли историята с бункера миналата година? Трябва да го помниш! Помниш ли Корбут от Червената линия? Трябва да го знаеш! Та той ти е колега! Помниш ли, когато Орденът загуби половината си бойци?! Държаха отбраната срещу червените! От вашите врагове! Защото, ако те бяха превзели този бункер... И ние молихме за помощ вас, вашата Ханза, помниш ли?! Когато вече мислехме, че всичко е свършило! Но на вас, гадове, явно всички сили ви бяха заети на невидимия фронт! Ето откъде са ми мазолите! Оттам, откъдето на Мелник му е инвалидният стол!