— Пипнах те, бръмбарче! Дай, какво държиш там?!
Разтваряше пръстите ѝ един след друг, стремейки се да изглежда ядосан. Момиченцето като че ли се уплаши, но се опитваше да наглее. Предложи на Артьом да го целуне, ако я пусне. В ръката ѝ имаше гъба. Откъде се беше взела тази гъба в джоба на Артьом? Влажна гъба, от леха. Що за безумие?
— Ама ти к’во, давай гъбката! К’во, свиди ли ти се?
Досети се: Аня я е сложила.
Пъхнала му беше гъба на прощаване: ето те, Артьом. Ето кой си, ето я твоята природа и твоята същност и помни за товав героичните си странствания. Помни за себе си и помни за мен.
— Няма да ти я дам — каза твърдо Артьом, стискайки детската ръка по-силно, отколкото беше възнамерявал,
— Боли! Боли! Изверг! — заврещя тя.
Артьом отпусна пръсти, освободи вълчето.
— Постой. Почакай.
Тя вече се канеше да замахне към него с някакво желязо разстояние, но застина, съгласи се да потърпи. Значи, все о вярваше мъничко в хората.
— На! — той ѝ подаде два патрона.
— Хвърли ги! — нареди момичето на Артьом. — Изверг. Няма да се приближа към теб. Освен ако не е мъничко.
— А как да се измъкнем оттук? До Цветния булевард?
— Никак! — тя се изсекна в ръката си. — Трябва сами да ви вземат!
— Кой!
— Който трябва!
Артьом подхвърли в дланта ѝ един патрон, после втори. Тя улови първия, но вторият ѝ се изплъзна и веднага подир него в студената мътилка се хвърлиха едновременно трима дребосъци. Момиченцето веднага ги започна с токчето по носа, по ушите — на ти, на ти, мое си е! Но вече беше провървяло на някого другиго. То не заплака от обида, а каза на щастливеца решително:
— Добре, гадино, ще ми паднеш в ръцете!
— Чуй, приятелко — повика я Льоха, — тук някой има ли изобщо лавчица? Ама такава, че да не се отровим? Отведи ни, ще ти дам още една патронка.
Тя се вторачи в него недоверчиво, после подсмръкна.
— Искаш ли яйце?
— Кокошо?
— Не, мамка му! Разбира се, че кокошо! Един в онзи край на селото има.
Льоха се зарадва и Артьом изведнъж също повярва в това яйце: варено, с белтък като човешко око и с жълтък като слънцето на детските рисунки, свежо и меко. И самият той пожела такова яйце, а най-добре три, изпържени със свинска мас. На ВДНХ не отглеждаха кокошки и за последен път беше ял бъркани яйца в Полиса преди повече от година. Когато всичко между тях двамата с Аня тепърва се разгаряше.
Артьом скри гъбата поздрав във вътрешния си джоб.
— Аз съм „за“ — каза той на Льоха.
— Ще нагъват яйца! — провъзгласи момичето.
Тази новина доведе дребосъците до състояние на възбуда. Всички, които се опитваха да изкрънкат от Артьом патронче, отложиха мечтите си, престанаха да просят милостиня; струпаха се мълчаливо около пришълците с опулени очи.
Наложи се цялата делегация да подскача по палетите като ято пиленца до противоположния край на платформата, при скрития някъде там кокошарник. Децата се мъкнеха подире им из гората от скелета, тичаха по горните нива, изпреварвайки ги, като от време на време падаха с врясъци в блатото.
Полудремещите на наровете гледаха тъпо и безсилно подире им, вяло разплитайки сплетените си мисли:
— Дали да не идем на солянка6 днес? На афиша четох, че е дошъл някакъв страхотен швед. Специалист по електроника.
— За теб е дошъл. Те в тази Швеция всички са педерасти. Вчера по телевизията го казаха.
— Насмукали са се с глисти — каза за тях момичето, докато ги отминаваха.
На един от палетите, отделен от другите, подпухваше труп.
Артьом видя как към него, държейки муцунката си по- нависоко, плава, за да се угости, някакъв плъх, и си помисли на глас:
— Разликата е само осем метра, а сякаш сме се спуснали в ада.
— Не се бой! — ободри го Льоха. — Значи, и в ада са наши! И не са забравили руския, браво!
Доскачаха до другия край на това тяхно проклето село. До самата задънена улица.
— Те! — изплю се момичето. — Той е тук. Давай патрона!
— Ей, стопанинът! — извика брокерът нагоре. — Разправят, че търгуваш с яйца?
— Има такова нещо — отгоре се надвеси сплетена брада.
— Давай ми патрона! Давай патрона, изверг! — обезпокои се момичето.
Льоха въздъхна горчиво и алчно, но се разплати с водачка- та. От околните нарове наблюдаваха това със завист.
— На каква цена?
— Два! — настоя брадата. — Два патрона!
— За мен две и още... И още за другарите ми — три броя. Сделката на века, братко, ще се прочуеш!
Отгоре се размърдаха, запъшкаха. След минута пред гостите се представи мъж в сако, облечено на голо. Слабините му бяха прикрити с бяла пола, направена от срязан отдолу широк пакет с изтрит надпис „ Аша“; брадата беше зацапана и сплъстена, очите — пламнали и мазни.