В едната си ръка мъжът носеше уверено, като кралски скиптър, символа на властта си — зацапано с курешки кокоще яйце. С другата нежно, но надеждно прегръщаше измършавяла кокошка с наплашен поглед.
— Олег — представи се с достойнство брадатият.
— А отстъпка ще има ли, Олежка? — попазари се брокерът.
— Всичко си има своята цена — каза твърдо Олег. — Яйцето е два патрона.
— Добре... От мен да мине. Давай го тук. Варено ли е? И още четири. Ето ти. Един, два... Пет. Десет.
— Няма нужда! — поклати глава Олег.
— От кое няма нужда?
— Яйцето е само едно. Дайте два патрона. От останалото няма нужда.
— Как така едно? — обърка се Артьом.
— На цялата станция е едно. Днес. Вземайте, докато другите не са го купили. И е сурово. Тук няма на какво да се вари.
— И как ще се яде? — намръщи се Льоха.
— Ами ще го пиеш, как. Ето тук го пробий и пий — Олег му показа как. — Но първо парите.
— Добре. Ето ти патроните. Мен ме е страх от суровото. Веднъж цял месец бях на легло, за малко не пукнах. Ще го сваря сам някъде.
— Не! — Олег не пусна яйцето и не взе патроните, — Пий тук! Пред мен! Иначе няма да го продам!
— А това пък защо? — изуми се брокерът.
— Затова. На Ряба ѝ е нужен калций. Тя според вас от какво ги прави тези черупки?
Увълченото момиче стоеше отстрани и наблюдаваше. Учеше се на ум и разум. Останалите наизлизаха от сумрака, готвейки се за нещо. Не само децата — и възрастните, онези, които живееха наблизо, също се придвижваха.
— К’во? — попита Льоха.
— Черупката се състои от калций. Не си ли учил в училище? За да снесе ново яйце, ѝ е нужен калций. Откъде ще го взема тук? Така че хайде, пий. И черупката — тук. Ще я изяден утре можете да дойдете за още едно.
— И за това два патрона?
— Всичко си има своята цена! — Олег беше непреклонен.
— Аз не забогатявам на гърба на хората! За единия патрон ще купя гъби за Ряба, за другия — за себе си. За един ден. А утре — ново яйце. Всичко е изчислено. Като швейцарски часовник. Ако ти не искаш — ще го продам на зондеркомандата7. Те ценят гогол-могол8. Е? Ще го вземеш ли?
— За кого? — попита Омир.
— Давай тук своя гогол-могол — изсумтя Льоха. — Само по- внимателно го счупи, за да не попадне вътре черупка.
— Не учи учения!
Чук.
— Майсторски го проби! — прошепна с уважение някой в събралата се наоколо тълпа.
— Вкусно, а? — попита със завист дребосък с издут корем.
— Ти не го пий толкова бързо! Задръж, почувствай го! — посъветва го една жена, едва различима от мъж.
— Жълтъчето, жълтъчето вече тръгна ли, вижда ли някой?
— Той сякаш всеки ден яде яйца!
Кибиците не пречеха на Льоха. Той не ги забелязваше.
— Че и да го вари иска! Яйцето е хубаво сурово. Белтъкът е като течно стъкло. Човешката душа сигурно изглежда по този начин — каза Олег, почесвайки се по брадата.
— Слушай, чичо — каза му Артьом, — а как да се измъкнем оттук?
— Къде? Защо?
— Какво е нататък след вас? На Цветен булевард.
— Какво може да се прави там? Нищо! — заяви категорично Олег.
— А ако, да речем... — замисли се на глас брокерът, любувайки се на вкуса на размазаното яйце. — Ако отидеш да вадиш червеи и всеки ден спестяваш по едно яйце, а после продадеш наведнъж на Ханза двайсет и с печалбата си купиш втора кокошка? Тогава нали ще престанеш да работиш без печалба. За един месец ще излезеш в плюс, а?
— И нея с глисти ли ще я храня? Кокошката е деликатно животно, тя ще пукне от глистите! Какъв учен се извъди, а!
— А ако изчакаш пиленца? Ето, ако например ти дам един патрон кредит за петле? — Льоха подрънка с останалите патрони. — Или даже инвестирам в този петел срещу петдесет процента в нашето бъдещо акционерно дружество. А?
В този момент увълченото момиче, следило всичко това, без да откъсва поглед, реши, че не може да понася повече скуката на честния живот, метна се, подскочи и удари брокера отдолу по ръката; острите месингови патрони се пръскаха и из- попадаха през дъските на палета, през мътилката — на дъното. Почитателите на яйцата се развълнуваха.
— Ах ти, дребна гадино! — зарева брокерът. — Мамка му, ще те пребия! Веднага давайте всичко обратно!
— Ето го твоя кредит! — зарадва се Олег. — Притрябвало ми е да ставам роб! За какво ми е?
— Я се разкарай! — Льоха се отпусна на колене, започна да шари през мътилката в студената вода, търсейки потъналите си патрони; държеше недопитото яйце високо в свободната си ръка.