Момичето се отдръпна някъде в безопасност, притаи се сред разкъсаните пакети и навярно там се молеше на безпризорния си бог брокерът да не извади всичките си патронки от дъното. Останалите, давайки си сметка за автомата на Артьом, се побояха да ритат срещу ръжена.
— Парите носят нещастие! — нареждаше Олег. — На човек не му трябва много. Колко ми е нужно, едно яйце или десет? Едно ми е напълно достатъчно. А от десет може да ми се преплетат червата! Винаги съм живял така и ще продължа.
Но в този момент подлият бог на клошарите взе под внимание момичешкия шепот, откъсна косъм от сплъстената си брада, произнесе абракадабра и брокерът Льоха вместо патрон улови с гребящата си длан парче от шише. Измъкна я — разрезът беше като отворена бебешка уста, повръщаща черна кръв.
— Мръсници! Ама че мръсници сте всички тук! — Льоха неправо заплака от яд, смачка проклетото яйце и го захвърли в тъмнината.
Хората слисано млъкнаха.
— Гад! Гадина! Ти какво... Ти какво... — Олег направо изгуби ума и дума от това как бързо и свирепо изхрущя черупката и как мигновено потъна. — Ти си гад! Крастава гадина! Ти си говедо!
Той нагази заедно с Ряба в противната вода с боси крака, за да търси къде е потънала черупката — ето, стори му се, че се белее — но пръв до нея се добра някакъв гладен плъх, захапа я, помъкна я с врясъци към някое по-спокойно място и изчезна.
Това докара Олег до отчаяние.
Той остави кокошката на един прът и налетя на брокера, нелепо размахвайки ръце. Толкова години беше преживял в метрото, а не се беше научил да се бие. Брокерът му вкара един къс ляв в брадичката и веднага го просна. От палета, потопил брада във водата през надупчените дъски, Олег мърмореше отчаяно и унижено:
— Целия ми живот... Говедо... Целия ми живот... Стъпка.., Проклет търгаш... Учен... Защо? Защо ти така с мен?
Хората от вълнение пристъпиха напред. Артьом за всеки случай щракна с предпазителя на автомата, хвана го по-удобно. Но никой не бързаше да се застъпва за клетника.
— Ето че и Олежка си го получи — шепнеха наоколо.
— Дреме ми.
— Стига се е ояждал.
— Нека сега бъде като всичките.
Олег заплака.
— На Ханза има пясък! На Новослободска правят ремонт. Нека покълве пясък... — опита се да го успокои Омир. — Може и да ѝ се получи още едно така, от вътрешните резерви...
— Умник! Разбира ти главата от кокоши резерви! А на Ханза иди сам! Ще ви дадат там един пясък!
Льоха, объркан, стискаше със здравата си ръка китката на срязаната, страховитата уста в дланта му не се беше затворила и на всички им беше ясно, че брокерът се нуждае спешно, още сега, от поливане със спирт, защото в тази проклета плитка вода имаше такива неща, че само след ден Льоха непременно щеше да има гангрена.
— Някой тук има ли водка? — извика Артьом към съдраната джунгла. — Да го изплакнем!
В отговор му се изхилиха по маймунски ехидно. Водка, ей сега. Ще го изплакнем.
— Та при вас е смрад! Половината станция е в боклуци! Не варите ли нещо?
— Дори и да е от лайна! — помоли Льоха.
— Та те нали смучат глисти! — обясни някой със съчувстващ глас. — Глистът им показва филмчета. Но в него няма спирт!
— За нищо не стават! — разлюти се брокерът. — Сакатници!
— Ходи да помолиш войниците — посъветваха го.
— Да, да, при войниците — засмя се друга.
— Наистина! — Артьом хвана Льоха за рамото. — Да идем при граничарите. Ще се върнеш на Ханза. Визите нали си стоят. А онзи с пуловера отдавна вече си е отишъл. Ще те зашият и там ще се разделим.
— Къде?! — развика се Олег. — Вие накъде сте се запътили? А аз?! Аз какво да правя?!
— Аз при онези не се връщам! — заинати се брокерът.
— Къде сте тръгнали? — не чу Олег. — Вие ми разказахте играта!
— Така, чичо... — Артьом се хвана за пълнителя, за да измъкне оттам утеха за Олег, но онзи разбра всичко по друг начин.
— Пазач! Екзекутор! Ще ме убиеш ли?! Хайде, стреляй! — той се надигна от коленичилата си поза, хвана дулото и го тикна в корема си.
Чу се гръм.
Кокошката, пърхайки с проскубаните си криле, политна и задрапа полубезумно по палета. Хората се слисаха, зашеметени. Зазвънтя безкрайно ехо, отдалечавайки се по подземната река.
— Ти какво? — попита Артьом.
Олег седна.
— Ето така на — отговори той.
Сакото на корема на Олег подгизваше с нещо лъскаво, което при стичането си надолу върху бялата найлонова пола вече изглеждаше като оранжева кръв.
Глупост някаква.
— Ти какво, чичо? — попита го Артьом. — Защо?
Олег потърси с поглед кокошката.
— На кого да оставя Ряба? — попита той тъжно и тихо. — На кого да я оставя? Ще я изядат.