— Ти? — попита го той. — Ще се връщаш у дома?
— Ами да, разбира се — отвърна му Юлисис. — Почти съм си свършил работата. Аз също си имам дом. Да не би да си помислил, че нямам?
— Не зная — промълви Инок. — Не ми е минавало през ума.
И така си беше. Изобщо не си бе представял, че едно такова същество може да си има дом. Защото само човешките същества живееха в нещо, наречено дом.
— Някой ден — каза Юлисис — ще ти разкажа за моя дом. Един ден и на гости може да ми дойдеш.
— Там горе, сред звездите… — изрече Инок.
— Сега ти изглежда странно — каза Юлисис. — Трябва да мине малко време, докато свикнеш с мисълта. Но като започнеш да ни опознаваш — имам предвид всички нас, — и останалото ще проумееш. Всъщност ние не сме лоши същества. Сред цялото многообразие от раси няма ни една лоша.
Звездите, каза си Инок, бяха там горе, из необятната самота на пространството, и дори не можеше да си представи на какво разстояние се намират, нито пък какво представляват или защо ги има. Това е един друг свят, помисли си той, или по-точно — много други светове. На тях има живот, може би много други форми на живот; различни форми на живот, вероятно толкова много, колкото са и звездите. И един от тях седеше тук, в собствената му кухня, чакаше кафето да кипне и яйцата с шунка да се изпържат.
— Но защо? — попита той. — Защо?
— Защото — отвърна Юлисис — обичаме да пътуваме. И имаме нужда от междинна станция тук. Искаме да превърнем тази къща в станция и ти да бъдеш управителят й.
— Моята къща?
— Не можем да си позволим нова станция, защото хората ще започнат да питат кой я строи и за какво ще служи. Ето защо сме принудени да използваме някоя готова сграда и да я пригодим за нашите нужди. Но само отвътре. Отвън я оставяме такава, каквато си е, поне на вид. За да няма никакви въпроси. Не бива…
— Но пътуването…
— От една звезда до друга? — прекъсна го Юлисис. — Става мигновено — докато си помислиш и готово. Използваме разни уреди и апарати, както би се изразил, но всъщност не са това, което си мислиш — или поне не приличат на тези, които познаваш.
— Извини ме — каза Инок смутено, — но всичко ми изглежда толкова невероятно.
— Помниш ли кога прокараха железница до Милвил?
— Да, това помня. Бях още малък.
— Ами тогава си представи следното. Представи си, че това е някаква нова железопътна линия, Земята е просто един град по тази нова линия, а тази къща ще бъде нещо като спирка или гара. Единствената разлика е в това, че освен теб, никой на Земята няма да знае за тази линия. Защото това тук ще бъде само един жп възел, където можеш да си починеш или да смениш посоката. Никой на Земята не ще може да си купи билет и да пътува по тази линия.
Представени по този начин, нещата, разбира се, не бяха трудни за разбиране, но Инок усещаше, че не бяха никак прости.
— Значи влакове в Космоса? — попита той.
— Не, няма да има влакове — поясни Юлисис. — Другояче става, но не зная как да ти обясня…
— Може би е по-добре да избереш някой друг. Някой, който би разбрал.
— Няма ни един човек на тази планета, който би могъл да разбере каквото и да е. Не, Инок, ти ще се справиш не по-зле от който и да е друг. А в някои отношения доста по-добре от останалите.
— Но…
— Какво има, Инок?
— Нищо — каза Инок.
Зашото изведнъж си спомни колко често бе седял на стълбите и размишлявал за това, че е съвсем сам и че тябва да започне отначало, осъзнавайки, че не му остава нишо друго, освен да тръгне от нулата и наново да изгради живота си.
И ето го, съвсем ненадейно, това ново начало — по-невероятно и страшно, отколкото си бе представял и в най-безумните си мечти.
11.
Инок регистрира съобщението и изпрати своя отговор:
№406302 ПРИЕТО. КАФЕТО Е СЛОЖЕНО. ИНОК
Превключи апарата и се отправи към цистерна №3, която бе подготвил още преди да излезе. Провери температурата и нивото на разтвора и още веднъж провери дали е здраво прикрепена към материализатора.
След това отиде при другия материализатор, служебния, резервен материализатор, който се намираше в ъгъла, и го огледа внимателно. Беше в изправност, разбира се. Винаги беше в изправност, но задължително го проверяваше преди всяко посещение на Юлисис. Нищо не би могъл да направи, ако нещо не беше наред, освен да изпрати спешно съобщение до Галактическата централа. В такъв случай щеше да пристигне някой по редовния канал и да го приведе в изправност.
Защото служебният — или авариен, материализатор беше точно това, което името му предполагаше. Използваше се само при служебни посещения на представители на Галактическата централа или при евентуални аварийни ситуации и местната станция нямаше никакъв контрол върху него.