Прекоси стаята и отиде до един от прозорците, за да го разгледа по-добре. Беше тежко и черно на цвят. Много плътно и гладко, а в единия ъгъл се бе запазила малко от кората. Личеше, че е рязано с трион. Някой се бе погрижил да намали размерите му, тъй че да се вмести в цистерната, в която си почиваше тубанецът.
Сети се за една статия, която бе прочел в един вестник само преди няколко дена. В нея някакъв учен развиваше тезата, че на „течни“ планети е невъзможно да се развият високоинтелигентни форми на живот.
Онзи учен, разбира се, грешеше, защото тубанците се бяха развили тъкмо в такава среда, а в галактическото братство членуваха и други подобни раси. Имаше много неща, които човечеството трябваше да забрави, както и много неща, които трябваше да научи, ако някой ден влезеше в досег с галактическата цивилизация.
Например това, че няма по-висока скорост от тази на светлината.
Защото, ако беше невъзможно едно тяло да се движи по-бързо от светлината, нямаше да съществува галактическата транспортна система.
Но не бива да се упреква човечеството, каза си той, за това, че е определило като пределна скоростта на светлината. Наблюденията бяха единственият източник на факти, които Човек — а и всяко друго същество — можеше да използва при изграждането на своите представи. И тъй като досега човешката наука не бе открила нищо, което принципно да се движи със скорост по-висока от тази на светлината, приемаше се за доказана хипотезата, че нищо не може и не би могло да се движи с по-голяма скорост. Но това си оставаше само една хипотеза и нищо повече.
Защото импулсната система, чрез която съществата се придвижваха от една звезда до друга, действаше почти мигновено, независимо от разстоянията.
Инок се опита да си го представи и трябваше да признае, че не е никак лесно човек да го проумее.
Допреди няколко минути съществото в цистерната се бе намирало в друга цистерна на друга станция и материализаторът бе кодирал информацията за неговата структура — не само на тялото му, но и на самата му жизнена енергия, на онова, което го правеше живо същество. След това информацията бе предадена чрез импулс, прекосил почти мигновено огромното разстояние и достигнал приемателя на тази станция, където информацията бе декодирана, за да се възпроизведе тялото, мозъкът, паметта — животът на онова същество, което сега лежеше мъртво на много светлинни години оттук. И почти мигом в цистерната се бе оформило новото тяло, новият мозък, новата памет — новият живот. Едно съвсем ново същество, но точно като старото, тъй че личността и съзнанието продължаваха да живеят (дори мислите му не бяха прекъсвали за повече от миг), така че във всяко отношение това бе същото същество.
Възможностите на тази система не бяха неограничени, но това нямаше нищо общо със скоростта, защото импулсите можеха да прекосяват цялата галактика почти без никаква загуба на време. Но при определени условия импулсите отслабваха и това обясняваше необходимостта от много станции — хиляди, хиляди станции. Облаци от прах или газ, както и области с повишено ниво на йонизация, изглежда, изкривяваха сигнала и в тези сектори на галактиката, където съществуваха подобни препятствия, разстоянията между отделните станции бяха значително намалени, за да се запази точността на информацията. Съществуваха и области, които трябваше да се заобикалят поради прекалено високата концентрация на прах и газ.
Инок се замисли колко ли мъртви тела на това същество, което си почиваше сега в цистерната, бяха останали по другите станции по време на това пътуване — така както след няколко часа и това тяло щеше да лежи мъртво в резервоара, след като импулсът с кодираната информация бъде препратен нататък.
Път сред звездите, каза си той, осеян с мъртви тела, всяко от които следваше да бъде залято и унищожено с киселина и изхвърлено в някой от разположените дълбоко под земята резервоари. Но самото същество щеше да продължи нататък по пътя си, докато пристигне там, закъдето е тръгнало, за да осъществи целта на пътуването си.
И какви бяха тези цели, запита се Инок — безбройните цели на безбройните същества, преминаващи през пръснатите из цялата галактика станции? В отделни случаи по време на разговор някои от пътниците бяха споделяли с него целта на пътуването си, но повечето от тях изобщо не споменаваха за това — а и не му се полагаше да знае. Защото беше само управител на станция.
Нещо като хотелиер, помисли си, макар че не беше точно така, защото много от съществата нямаха никаква нужда от хотелиер. Така или иначе той беше човекът, който отговаряше за работата на станцията, за нейното функциониране, който подготвяше пристигането на пътниците и ги отпращаше нататък, когато му дойдеше времето. И предлагаше дребни услуги и любезности на онези от тях, които имаха нужда от това.